Сирс подхвърли идеята, че може би ще е изгодно, ако се намери място в кервана, и хукна да преговаря с един от водачите на групата. Пазарлъкът се проточи. Давид предпочете да приседне встрани. Забеляза дървено мостче, боядисано в яркочервено и прекрачило малък поток, и беше привлечен от красивата гледка. Дъските проскърцаха под стъпките му, щом отиде да се облакъти на парапета.
Някъде от дясната му страна отекна пискливият звук на пикола51, но той не й обърна внимание. Бе разтревожен от мисълта за предстоящото им пътуване. Мрачни сцени се редяха в неговия мозък, когато фарандолата изскочи и завладя улицата с ритъма на бърза, жизнерадостна музика, която развързваше краката и ги изпълваше с непреодолимо желание за танци.
Давид се притисна о парапета, за да направи място на шествието. Хвърляйки разсеяни погледи натам, установи, че някои младежи подрипват пъргаво като козлета и гръмко се смеят, докато у други личат всички признаци на изтощението. Не осъзна какво става до момента, в който последният от редицата не протегна към него ръка да го хване… Стоманените пръсти изщракаха в дланта му с шума на заключваща се брава и той съвсем ясно почувства как ставите на робота се навлажняват с кожно лепило. Изтръпна от ужас:
ФАРАНДОЛАТА! Как бе могъл да я забрави! За частица от секундата в съзнанието му отново нахлу образът на пътуващата каторга, която беше наблюдавал в равнината преди пристигането им в Града на Празненствата — веригата от затворници, обградени от кибернетични пазачи с подскоци на танцьори звезди. Думите на Сирс бликнаха пред очите му: „Лепило, което нищо не може да разтвори; истинска анатомична спойка, обвързваща жертвите и техните палачи до смърт! Няма никакъв начин да се измъкнеш, освен ако някой не ти отсече китките!“
Те щяха да го заловят! Щяха да го повлекат след себе си, хранейки се с неговата енергия, превръщайки го с всеки изминал час в парцал с окървавени крака! Те… Той се напрегна и се стовари тежко по задник в средата на моста. Китката му отхвърча в пръстите на робота, който се отдалечаваше, а Давид се оказа свободен. Свободен и поразен от изненада. Едва когато погледна оголената си ръка, разбра, че гумената ръкавица го беше предпазила, изолирайки плътта му от ужасяващия органичен туткал, предназначен да направи от него сиамски близнак. Да, червената гумена ръкавица от костюма на Дядо-ще-ти-пусне-кръвчица-та! Избухна в идиотски смях и скочи на нозе, за да проследи с поглед виещата се нишка на фарандолата, която вече се вмъкваше в града като змия, просулваща се в ботуша на спящ. Последният робот напразно тръскаше десница в опит да се отърве от каучуковата ципа, прилепнала за дланта му. А после един завой погълна шествието.
Младият мъж въздъхна дълбоко. Драматичното изживяване бе продължило не повече от секунди. Можеха да го отвлекат, без никой свидетел да види в това зъл умисъл, без дори да има време да нададе вик, който така или иначе щеше да бъде заглушен от стържещия, пронизителен писък на флейтата.
Краката му все още се огъваха от страх. Улови се за парапета. И само като си помислеше, че след пет-десет минути мълниеносната атака пак щеше да се поднови — някъде в града, на пъстър площад, булевард или в сумрака на тиха уличка — вредом, където обикновени и доверчиви хора щяха да се оставят да ги уловят за ръката и…
Давид машинално се отупа. Готови фрази напираха на устните му: мирис на барут… по ръба на бръснача…
Бяха съвсем изтъркани метафори, означаващи главно, че току-що се е разминал на косъм с голяма опасност. Отново бе завладян от пристъпи нервен смях, който за щастие маската му позволи да прикрие.
— Съгласни са да ни вземат! — извика Сирс, като притича възбудена. — Останали са няколко места в последния паланкин52.
Той я последва, покатери се в нестабилния ракитов кош, прикрепен за гърба на една камила, и пое дълбоко дъх. Двайсет минути по-късно керванът прошава към голата равнина. Сгушен в дъното на носилката, Давид бе вперил очи в електриковосиньото небе. Колонадите и сводовете на укрепленията преминаваха над темето му, заслонявайки го за миг с назъбената си сянка. Младежът се насили да преброи до петстотин, преди да се изправи. Сетне приклекна и обърна глава…