Тереза едва успя да си поеме дъх. Сетне внимателно прецени движенията, които трябваше да направи в следващите пет секунди, и ги подложи на кратка репетиция. Брадавицата върху коляното на мъжа я хипнотизираше. Тя освободи изкоренителя и го намести в дясната си длан, докато левият й показалец опипваше стоманения шплинт62, подаващ се любопитно над противоположното й рамо. С крака издълба тинята, подсигурявайки своята стойка. Всичко щеше да стане за миг — едно безупречно синхронизирано последователно движение, един грациозен балет, изпипан старателно до съвършенство, — но и най-малкото нещо можеше да го провали.
За да не предизвиква съдбата, тя изреди наум имената на Катрин, Вирджиния и Изабел, после стрелна ръката си напред. Изкоренителят се вклини в бедрото на пигмея точно в момента, в който Тереза натисна бутона. Ирисът тутакси сключи в кръг наточените като бръснач остриета, отрязвайки отведнъж израстъка плът, който бе засмукан от маркучето на уреда. Джуджето се сгърчи от болка, ала ловкинята вече беше измъкнала шплинта над рамото си. Веднага слоят омекотена кожа, покриващ гърба й от тила до хълбоците, започна да се издува като балон под въздействието на касетата с хелий, прилепена под мишницата на малката. Тя усети как едната ръка на жертвата й я опипа за прасеца, но бе много късно — вече се носеше над вкоренената тълпа, на десет метра над талазите размахани юмруци. Концерт от викове се разнесе от кораба, поздравявайки нейното излитане. На палубата момиченцата тропаха радостно с крака, съвсем явно пренебрегнали призивите на мадмоазел.
Тереза опита да се усмихне, ала потта я заслепяваше. Толкова се страхуваше, че за миг й се стори, че ще се напишка в гащичките си пред всички, после кризата отмина и девойчето пак размърда нозе, отблъсквайки се към парахода. Повече за нищо не трябваше да мисли, и особено за Клотилд, чийто спасителен балон бе изгърмял малко преди тя да достигне защитния заслон на кораба — беше я изпуснал право в Морето на джуджетата, които за някакви си три минути жива я бяха накъсали на парчета. Изкуствената мъгла се раздираше и изтъняваше, разкривайки океана от черепи и длани. По корпуса барабаняха пръсти, като пораждаха отгласи, достойни за брожение в катедрала. Тереза се носеше плавно нагоре; озовала се над палубата, тя отново дръпна шплинта, за да освободи подемния газ.
„Ако клапата не се отвори, ще заприличам на пълна глупачка!“ — помисли си с неискрено въодушевление. За щастие мехурът спадна с желаната скорост и спусна момиченцето върху бака — на същото място, откъдето бе тръгнало. С бързо движение бавачката издърпа изкоренителя, увери се в съдържанието му. Тънка усмивка нагъна пожълтялото й лице.
— Добра работа сте свършила, Тереза, можете да се обличате!
Детето не каза нищо в отговор, беше заето да изтръгва прилепващия балон, впил се в гърба му като чудовищен увиснал пашкул.
— Искаш ли да ти помогна? — запита Давид, който се приближи.
Ловкинята вдигна глава. Той я гледаше с очи на старец. Сега вече бе сигурна в това, но не успя да прецени дали разкритието я отчайваше или успокояваше.
— Не е за отказване! — отвърна възкисело. — Имам чувството, че съм се превърнала в сиамски близнак на употребявана дъвка.
Давид приклекна. Ставите му изпукаха и този звук го изпълни с необяснимо мъчително безпокойство.
16
Издърпала чаршафа до пъпа си, Клитония пушеше, опряла гръб в твърдата корабна възглавница. Студената влага лакомо щипеше кафявите кръгове на гърдите й, караше момчешките й зърна да настръхват. От време на време тя хвърляше бърз поглед през илюминатора, чието стъкло, пълно с мехурчета и дефекти, придаваше на нещата причудливо, сгърчено подобие. Жорж-Юбер се бе свил в най-тъмния ъгъл на каютата. Множество футляри за компаси, числови таблици, две или три сметачни линии бяха осеяли завивката му. Железният сандък с принадлежности на Географската компания от Алмоа зееше отворен в средата на помещението и позволяваше да се видят купища морски карти, навити в своите кожени калъфи, донякъде овехтели. Гласът на Клитония хъхреше. Дрезгав, раздиран от злоупотребата с черен тютюн, той връхлиташе върху младежа като люлка със странно агресивни проскърцвалия. Вече на няколко пъти ученият беше пробвал да се изплъзне, потапяйки се в разни цифри и графики, но думите на циганката не зачитаха опитите му за измъкване, впиваха се сякаш абсциса и ордината, нарушаваха трасирания план на кривите, елипсите и синусоидите. Наложило му се бе да отблъсне своите пособия като победен заклинател, който изоставя маслата и стъклениците си. Оттогава слушаше, поклащайки глупаво глава напред-назад, втренчил безсрамен поглед в набъбналите зърна, големи колкото първата става на малкото му пръстче.