— Щом ще си сътрудничим, по-добре е да сте в течение на трудностите, с които рискуваме да се сблъскаме — говореше циганката. — Класическата хиромантия е неприложима върху онова, което ви интересува. В действителност джуджетата притежават длани, чиито линии са подредени по изключително оригинална схема. Техните ръце нямат нищо общо с нашите собствени, повярвайте ми. Така че който и да се опита да разгадае по тях бъдещето, уповавайки се на обичайните методи, би допуснал невероятно груби грешки в тълкуването. Там е работата, че Абсолон дьо Шираз през 1896 година нахвърли основите на теорията за пермутациите и доказа по неоспорим начин, че тъкмо линията на живота при джуджетата не следва изкривеността в основата на палеца, а набраздява дланта в диагонал, преди да завърши с делта. Разчитането на тази делта е между впрочем твърде деликатно. Имаме две теории в наличност: пълното предопределение и субективното предопределение…
Можеше с часове да говори, без да се умори, без да се изтощи, надсмивайки се над объркания вид на своята жертва, на клюмащата глава на Жорж-Юбер, замаян от трептенията на гласните й струни в необичайно глух регистър. Тя го гледаше как се унася в съня като змия, натежала от музика. Сякаш следваше хаотичните вълнения на разсъдъка му — блуждения на крива, все по-затихваща, обречена да се изгуби сред синия лабиринт на милиметровата хартия. Ала в момента, в който най-малко очакваше това да се случи, той отново се овладя, издърпа полите на черната си жилетка и се надигна.
— Кога смятате, че ще можете да започнете? — атакува я с неукрепнал глас. — Моята компания ви изплати солиден аванс, така че и дума да не става за някакво бавене. Най-късно след петнайсет дни аз трябва да изпратя първата скица, за да се види дали проектът е жизнеспособен.
Клитония размаза цигарата си в средата на илюминатора от сиво стъкло.
— Утре — рече. — Веднага щом мъглата се разпръсне. Но ловкините на бисери ще усложнят задачата ни, съществува опасност те да поддържат враждебността на джуджетата, даже и да я увеличат. Не бих се учудила. ако всичкото това свърши с чудничка буря. В края на краищата що за идея беше да се качваме на борда заедно с тези живи дяволчета? Не можеше ли вашата компания да наеме кораба само за нас?
Инженерът се размърда, почувствал се неудобно.
— Дирекцията не искаше да пробужда съмнения, Дори капитанът не знае защо сме тук. Ще го уведомя за това в деня, когато започнем работа. Имам за този случай едно писмо и чек, които би трябвало да привлекат благоразположението му…
Циганката явно се прозя, административните подробности не я интересуваха. От известно време си мислеше за мъжа с тъжните очи. За розовия му език, който така й се щеше да захапе, да насочи между бедрата си, за…
— Успяхте ли да говорите с онова момиче, дето ви гали с поглед тъй, сякаш мечтае да ви погълне? — подхвърли тя рязко, прекършвайки вдъхновението на Жорж-Юбер към организационните въпроси.
Той се изчерви и трябваше да се изкашля, за да прочисти гласа си.
— Да, доколкото можах да разбера, те са поклонници. Поклонници, тръгнали на път за Хомакайдо. Нищо сериозно, което да прикове вниманието на конкурентите ни.
— Искате да кажете — нищо, което да навлече гнева на Пазителите на Словото! — възрази Клитония с прокобен вид.
Тя издърпа чаршафа под брадичката си. Цялото й въодушевление се бе изпарило.
17
С нервен поглед гувернантката провери дали е съвсем сама на твиндека63. Празните хамаци поклащаха своите торби от пропит с урина чул като равномерно подредени пашкули. Отново спуснатите странични люкове затрудняваха притока на свеж въздух и атмосферата в трюма беше натежала, витаеше мирис на пот, на неизмили се хубаво момиченца и на мръсно бельо. Мадмоазел се отпусна върху някакъв корабен сандък с медни закопчалки. Кръвта пулсираше в слепоочията й, дишането й бе учестено, а гънката между гърдите и вътрешната част на бедрата бяха полепнали в пот. Развърза несръчно колосаната забрадка, разкопча блузата си до пъпа. Смрадта от подмишниците веднага я лъхна в ноздрите. Загреба малко вода в едно канче, наплиска се отстрани. Би дала всичко, за да се излегне гола в някой хамак и да се унесе в сън, лениво поклащана от ритъма на движението. Ала това бе мечта, съвсем обикновена мечта, която палавите дяволчета никога нямаше да й позволят да осъществи. Къде ли бяха сега? Сигурно на бака — да си шушукат и да се подхилват глупаво, гледайки втренчено мъжете между краката. Тереза беше най-черното дяволче. Истински бацил на метежа, който рано или късно щеше да разбушува силните страсти. Мадмоазел често се бе опитвала да я приласкае, да я похвали за забележителните й умения на ловкиня, но малката винаги я беше изглеждала студено в очите, преди да се сопне: „Намерете си друга любимка!“