Мадмоазел пое дълбоко дъх и затвори сандъка. От време на време се улавяше в страх да не би Тереза да направи някое отчаяно движение — някой от онези нейни пируети с преобръщане, дето неизбежно водеха до среща със смъртта. Ловкинята напълно осъзнаваше грозящата я опасност, промените в своето тяло, както и толкова други черни предзнаменования, предсказващи фаталния разрив. Естествено ниска на ръст, тя все още успяваше да всее заблуда сред стълпилите се джуджета, но докога? И колко ли месеца оставаха, преди главата й да надвиши с много сантиметри черепите на гномовете?
Гувернантката закопча блузата, оправи забрадката. Да, налагаше се да внимава с Тереза, не трябваше да й позволява да стига до гибелно зло.
Господи, колко лошо се очертаваше това пътуване!
18
Клитония се беше облегнала върху бонпреса64, който матросите издигнаха едва на един метър над носовата фигура: сирена с розовееща гръд, напомняща за гланца на някои сладкиши, и с опашка, следваща извивките на вълнореза. Изпънала се така, врачката сякаш се съчетаваше с кораба, а плясъците на дланите по корпуса достигаха до нея чрез фибрите на дървото, омекотени от разстоянието. Струваше й се, че като лекар, долепил ухо до туптящите гърди на болен, тя преслушва морето. Неочаквано гласът на Жорж-Юбер се извиси в свенлив протест, бързо погълнат от вятъра:
— Клитония! Внимавайте, умолявам ви! Можете да паднете!
Циганката дори не благоволи да присвие рамене. Досущ като изгаряне от слънчев удар, погледът на Давид я пареше в тила. Знаеше, че му е достатъчно да извърти глава на четирийсет и пет градуса, за да я види — беше се облакътил на защитния заслон и барабанеше с пръсти някакъв военен марш по планшира. Добра професионалистка, тя веднага бе открила у него онази отличителна черта на стеснителните и затворени в себе си личности: преимуществото на лявата ръка над дясната във всички жестове от подсъзнателната дейност. Това беше лоша поличба, защото лявата ръка символизираше предопределението и тежката съдба, в противовес на дясната, която изразяваше неограничената свободна воля, възможността да се въздейства върху хода на нещата и оттам да се видоизменя бъдещето. Пъхнал десницата си в джоба, а с другата постоянно в движение, Давид демонстрираше всички признаци на човек, осъден да понесе злата участ като пасивна жертва, като създание, люшкано безспир от теченията.
Предната вечер, докато бяха бъбрили двамата, наблюдавайки залеза, той бе отказал да й покаже дланите си. Типологията на Хипократ без колебание го нареждаше сред мнозинството на холериците: сух и слаб, свръхчувствителен, с високо чело, издаващо голяма интелигентност. По всяка вероятност ръката му беше меркуриева, подсещаща за съвсем явно предразположение към невроза. В даден момент от разговора Давид бе протегнал пръст към брега и тренираното око на Клитония успя да зърне необичаен знак в линията на живота — солиден „остров“, подчертаващ заобленостите на венериния хълм, един вид щедра бримка, разтеглила се като празни скоби, от които бяха изтекли петдесет-седемдесет години. Този човек щеше да преживее дълъг период на уединяване, на самота. Може би престой в затвор, освен ако не ставаше въпрос за някакво корабокрушение, което да го изхвърли на пустинен бряг, където да прекара половината от живота си, преди да дойдат и да го открият. За да получи по-голяма яснота, тя трябваше да направи подробен анализ и на другите линии — тези на разума и сърцето, ала нещо в очите на младежа бе възпряло устрема на циганката; съмнението й се бе превърнало в усещане, че няма да му съобщи нищо ново, КОЕТО ТОЙ ВЕЧЕ ДА НЕ ЗНАЕ…
Колкото до Жорж-Юбер, географът упорито продължаваше да носи ръкавици, които сваляше едва преди да си легне. Можеше без усилия да си спести подобен маскарад, понеже към него Клитония изобщо не проявяваше любопитство. Сирс я интересуваше повече. Изпъкналите й скули, финият и остър нос, устата, наляна с кръв, я правеха великолепна марсова ръка. Нямаше съмнение — тя бе дръзка, безразсъдно смела и вероятно не отстъпваше пред никакво насилие. Особено същество, създадено да командва. Не, нямаше да й се довери.
Силен тласък я върна към действителността. Улавяйки бинокъла, висящ на единия й хълбок, тя долепи гумените окуляри до очите си. Равнината от ръце сякаш избликна току пред лицето на Клитония. Фокусира набързо, като изреди наум поредицата от аномалии, с които скоро щеше да се сблъска. Болшинството джуджета имаха четен брой пръсти: по четири или по шест, и то съвсем еднакви, още повече че линиите, браздящи дланите им, притежаваха формата на концентрични кръгове, напомнящи мишена. Целият арсенал на класическата хиромантия се сриваше пред такова лукавство. И въпреки това тя трябваше да изиграе играта докрай. Ако успееше, Географската компания от Алмоа щеше да я отрупа със злато. Основната идея почиваше върху относително проста хипотеза: да се предрече бъдещето на джуджетата означаваше да се предрече бъдещето на теченията, движещи морето от длани. Океанът от пръсти, разделен на различни племена, би могъл да предложи не само познания за идни събития — конфликти, съюзи, пренаселване, епидемии, поява на водачи на тиранични кланове или пък, напротив, предразположени към сговор, — но и да позволи съставянето на морска карта за трийсет години напред. Да се разчете бъдещето на всяко едно племе, значеше да се предскажат бурите, спокойните заливи, водовъртежите, опасните места, тихите провлаци; теченията, от които трябваше да се пазят или на които можеха да разчитат; коварните зони за моряците и тези, където корабите щяха да се отбиват в пълна сигурност, и…