Грандиозното изброяване щеше да разкрои подробно мрачните зони и благоприятните течения, да очертае облика на бъдещите лидери и на кризите, които трябваше да бъдат избягвани. Много скоро алманахът щеше да се превърне в безценно работно помагало за всеки капитан, благодарение на което можеше да се отложи някое опасно пътуване, без страх да се предприеме туристическо пътешествие под закрилата на море в период на покой или да се остане в пристанище по време на големи стълкновения.
Географската компания от Алмоа бързо щеше да натрупа състояние, както и Клитония от Сиракуза, по силата на закона за скачените съдове. Ала докато стане това, тя трябваше да напряга очи през лещите на бинокъла и да рискува живота си в спускания на едно ниво с вълните, за да снема отпечатъци от ръцете, които ще разгадава. Всъщност последната част от тази програма вселяваше у нея истински ужас, но имаше ли начин да постъпи другояче? Жорж-Юбер, когото подобна вероятност също плашеше, бе подхвърлил идеята да работят, базирайки се на снимки, направени с помощта на мощен телеобектив. Клитония обаче беше сигурна, че и в най-добрия случай ще претърпят крах. Нито една снимка не можеше никога да предаде нежните очертания на хилядите следи, гравирани в плътта на дланите: линиите на живота, гривните, венериния пояс, символиката на децата, пътя на похотта, пръстените на Сатурн, на Аполон и Юпитер… Пък и всичките толкова приличаха на рани — плитки, дълбоки, веригообразни, разклонени, удвоени… Ами знаците! Добри или лоши: пентаграма, звезда, кръг, кръст, остров…
Не, тя чисто и просто трябваше да снеме отпечатъците на восъчни или глинени плочки. Дълга върлина, снабдена в единия си край със съд, напълнен с полумека паста, разбира се, би свършил работата, ала съществуваше опасност да загуби равновесие или ненадейно да се озове издърпана надолу от някое сприхаво джудже.
Напъхалата в ръкавица ръка на Жорж-Юбер залепна за разголения й прасец. Врачката подскочи — за първи път младежът си разрешаваше подобна фамили-арност. Атмосферата на промискуитет65, царяща на кораба, започваше да замайва главата му. Клитония отвори уста да го наругае, но той не й даде време да проговори.
— Не оставайте прекалено дълго върху тая греда — взе да окайва с обичайния си глас на учен. — Опасявам се, че някой трус ще ви извади от равновесие. Позволете ми да ви вържа през кръста с въже, моята компания разчита извънредно много на резултата от този проект и никога няма да ми прости, че не съм се грижил достатъчно за вас…
Внимание ли беше това или повод? Тя не можа да разбере. Поизправи се, вдигна послушно ръце над главата, докато той привързваше хълбоците й. Помисли си, че би й харесало да усети топлината на дланите му върху корема си. Навярно те бяха меки и влажни. Длани под влиянието на Луната. Въздъхна.
Продължи своите наблюдения близо час, като се опитваше грубо да разгадае теченията, с които щяха да се сблъскат на следващия ден. Беше й известно, че някои племена имаха навика да отклоняват наляво всяко нещо, минаващо в обсега на ръцете им, докато други, напротив, съвсем определено дърпаха надясно. Най-често религиозни подбуди обуславяха този мистичен избор, така че трябваше да се проникне в техния устав и порядък, да се изкарат наяве силата и предизвиканите от нея движения, та морето да се бразди в установени коридори без изненади. Ако имаше етнографски данни, те, разбира се, значително щяха да улеснят задачата й. Но тъй като никой изследовател не се бе осмелил да стъпи в джунглата на джуджетата, такива хипотези бяха все още в сферата на доброто пожелание. Редките трудове, които бяха известни, се захранваха от описания, направени с далекоглед, а пък изводите, произтичащи от тях, поемаха най-вече по пътя на предположението. Загадките на един народ не се разбулват, когато той се изучава от самолет.
С рязък тласък на хълбоците тя се изправи. Дългото застояване на бонпреса бе докарало болки в страните и гърдите й. Циганката се освободи от подсигурителното въже и с връхчетата на пръстите разтърка очите си.
Давид се приближи:
— Напредва ли вашата работа?
Клитония реши да се усмихне.
— Знаете ли, аз съм донякъде като мравка, която иска да изследва цялата повърхност на дирижабъл. И ми е нужен същият ентусиазъм или безразсъдство.
— Нима мислите да разчетете всичките тези длани?
— Да, а после да ги сумирам и синтезирам. Всяка ръка тук е частица от уникален пъзъл, разбирате ли? И аз трябва да знам в оформянето на каква рисунка участва тя.
По тила си Давид усети да пропълзява странна тръпка. Врачката повтаряше почти дума по дума една от теориите, която в продължение на двайсет години бе направлявала постъпките му на запален колекционер.