Хайде, хайде! Започваше да се побърква! Пътуването се проточваше и сега атмосферата на кораба напомняше на онази в парниците, където никнат тропически цветя: гореща, влажна, нездрава, изостряща и най-малката миризма до нетърпимост.
На всичкото отгоре циганката се увърташе около Давид. Дали беше обикновено сексуално влечение или обходна пробивна маневра? Трябваше да внимава. Тук всяка „злополука“ се наказваше и бе напълно възможно да не хвърлят спасителен пояс на нещастника, прекатурил се през борда. Той нямаше да се удави, просто щяха да го разчекнат на парчета десет минути след падането му. Безкрайно изморена, тя разтърка слепоочията си.
20
Когато се спусна нощта. Клитония се озова сама в каютата. Ръцете я боляха, бъбреците й като че ли бяха разкъсани от упражненията следобеда. Беше снела близо триста и петдесет отпечатъка, прибягвайки до два начина на действие: плочките от размекнат восък и хартиени листа, чувствителни към мазната пот, която постоянно навлажняваше кожата на джуджетата. Около стотина проби можеха да влязат в употреба, останалите щяха да бъдат преработени, за да направят от тях нови плочки, или унищожени. Големи гладки листа застилаха кабината. Проявени с магнезиев двуокис по класическия способ, така скъп на хиромантите, те показваха черни отпечатъци на свити, агресивни длани, където различните линии се открояваха в бяло. От своя страна касетките с восък напомняха за онези отливки, които могат да се видят в музеите — следи от ръка или крак, оставени в глината от някой пещерен човек и преминаващи през хилядолетията, без да се повредят. С помощта на лупа циганката вече беше разчела цели двайсетина от тях. Капчици пот оросяваха челото и пламналите й бузи. Чувстваше се необичайно потисната. От време на време разлистваше някое старо пособие, дебела магическа книга с дървена подвързия и закопчалка, водеше си бележки, сетне отново се навеждаше със свъсени вежди над лупата.
Спря се едва когато ужасен гърч я прониза в тила. Тогава се изтегна върху кушетката на Жорж-Юбер (когото беше отпратила на палубата, за да има спокойствие) и запали цигара. Черният тютюн я задави в кашлица, ала тя не й обърна внимание. Не й харесваше онова, което бе прочела по дланите, ненавиждаше тези чудновати знаци: триъгълници, пентаграми, звезди. Толкова рядко срещани у хората, при пигменте те направо цъфтяха в букети. Веднага я завладя грозно предчувствие: дали предстоящите корабокрушения не бяха изписани върху ръцете на джуджетата? Смъртта на корабите не беше ли предопределена вече от цяла вечност?
Идеята да състави карта на бъдещо поле с отломките от разбити флотилии не я въодушевяваше особено. Въпреки това — черно на бяло — тия прокобни символи като че ли предсказваха участие в някакво неизбежно гибелно и кърваво деяние, орисано да се случи, и то безвъзвратно. Как Жорж-Юбер щеше да приеме нещата? Винаги бе ставало въпрос за метеорологическа карта, а не за хороскоп на плавателните съдове. Тогава?
21
Давид слушаше обясненията на капитан Орноз как се борави с октант68, когато един от членовете на екипажа нахлу в залата с астрономическите карти. Целият беше пребледнял и успяваше да се изразява единствено с помощта на мъчноразбираеми брътвежи. Повече от минута им бе необходима, докато схванат, че някъде в трюмовете току-що е бил извършен саботаж. Престъпление, което от този момент поставяше моряци и пасажери в смъртна опасност. Въоръжавайки се с ветроупорен фенер, Орноз се втурна из лабиринта от коридорчета. Давид го последва по петите. Тропотът от тичането им ехтеше от палуба на палуба като шепа чакъл, въргалящ се в празна бъчва. Колкото повече слизаха, толкова повече въздухът се разреждаше. В най-долните трюмове цареше натежала атмосфера, витаеше дъх на мухлясало, на прахоляк и смола за кълчища. Най-сетне те спряха пред прага на ниско помещение, където бе наблъскана истинска грамада торби. Вонята, разнасяща се от този склад, не оставяше никакво съмнение относно своя източник — младежът би я разпознал дори и предварително да му бяха запушили ноздрите с восък… Бе миризмата на тинестите утаечни сокове, гъбообразните израстъци и другите аеробни вещества69, които съставляваха обичайната всекидневна храна на джуджетата. Тъкмо нея двама матроси изхвърляха по цял ден през страничните люкове.
Давид направи няколко стъпки сред припасите. Повечето от торбите бяха разкъсани и бълваха своето съдържание под формата на пепел с неопределен цвят, в която се бяха споили луковици и гъбички, лишеи. мицелиев70 прашец, микодерми71 и захаромицети72. Смрадта беше наистина отвратителна. Той сдържа дишането си. Не беше ли чел някъде, че инхалацията на някои спори водела до заболяване на белите дробове, често пъти смъртоносно?
69
Става дума за микроорганизми, които съществуват само при наличието на кислород. — Б. пр.