— А след това, както забелязах, се затвориха три квартални бакалнички. Дали вината е била в клона на вашето предприятие?
Господин Оуън потвърди със самодоволна усмивка:
— Те не можеха да се борят срещу нас.
— Защо?
— Ние разполагаме с по-голям капитал. По-голямото предприятие винаги има по-малко загуби и е по-добре организирано.
— И вашият клон погълна печалбите на трите по-малки дюкянчета. Разбирам. Но кажете ми, какво стана със собствениците на трите бакалнички?
— Един от тях работи при нас: разнася с кола поръчките. Не знам какво е станало с другите двама.
Ърнест рязко се обърна към господин Кауълт:
— Вие продавате много стоки под определените цени56. Какво е станало със собствениците на малките дрогерии, които сте поставили натясно?
— Един от тях, господин Хаасфърдър, завежда нашия рецептурен отдел — отговори запитаният.
— И вие сте погълнали печалбите на тези хора?
— Разбира се. Нали затова се занимаваме с търговия.
— А вие? — каза Ърнест неочаквано на господин Асмънсен. — Вие се възмущавате, че железниците са погълнали вашите печалби?
Господин Асмънсен кимна.
— И искате да реализирате печалбите за себе си? Господин Асмънсен пак кимна.
— За сметка на други?
Отговор не последва.
— За сметка на други ли? — настоя Ърнест.
— Печалбите се реализират така — отвърна отсечено господин Асмънсен.
— В такъв случай играта се състои в това да реализираш печалби за сметка на други и да не позволиш на други да реализират печалби за твоя сметка. Така е, нали?
Ърнест трябваше да повтори въпроса, за да накара господин Асмънсен да му отговори, и тогава търговецът каза:
— Да, така е, с тази разлика, че ние нямаме нищо против други да реализират печалби, стига да не са грабителски.
— Под „грабителски“ вие разбирате големи; но нали нямате нищо против да реализирате големи печалби сам вие?… Положително нямате нищо против?
И господин Асмънсен добродушно си призна тази слабост. Между гостите имаше още един човек, към когото Ърнест се обърна с въпрос в този миг — някой си господин Калвин, който бил по-рано собственик на голямо млечно стопанство.
— Преди известно време вие се борехте против Млечния тръст, а сега сте в Земеделския съюз57. Как стана това?
— О, аз още не съм се отказал от борбата — отговори господин Калвин с доста войнствен вид. — Аз се боря с тръста в единствената област, където има възможност да се бори човек — областта на политиката. Чакайте да ви обясня. Преди няколко години всичко ставаше, както искахме ние, млекопроизводителите.
— Но вие се конкурирахте помежду си? — прекъсна го Ърнест.
— Да, точно това понижаваше печалбите. Ние се помъчихме да се организираме, но разни независими млекопроизводители непрекъснато проваляха опитите ни. После дойде Млечният тръст.
— Финансиран с излишъците от капитала на „Стандард Ойл“58 — подхвърли Ърнест.
— Да — потвърди господин Калвин. — Но тогава ние не знаехме това. Неговите агенти направо ни се заканваха: „Елате при нас и ще трупате пари — казваха ни те, — или стойте навън, за да мрете от глад“. Повечето от нас влязоха. Тези, които не влязоха, се опропастиха. Да, имаше изгоди… отначало. Цената на млякото се повиши с един цент на кварта. Една четвъртинка от този цент получавахме ние. Три четвърти вземаше тръстът. После цената се качи с още един цент, само че ние не получихме нищо от този цент. Оплакванията ни не дадоха резултат. Всичко беше в ръцете на тръста. Ние открихме, че сме пионки. В края на краищата отнеха ни и допълнителната четвъртинка цент. Тогава тръстът започна да ни изстисква. Какво можехме да направим? Изстискаха ни докрай. Не останаха никакви млекопроизводители, остана само Млечният тръст.
— Но струва ми се, че при два цента по-висока цена на млякото вие сте могли да конкурирате — подметна хитро Ърнест.
— Така си мислехме. Опитахме се. — Господин Калвин замълча за миг. — Това ни съсипа. Тръстът можеше да хвърля мляко на пазара по-евтино от нас Той все още го продаваше с малка печалба, когато ние го давахме на чиста загуба. Аз загубих петдесет хиляди долара в тази история. Повечето от нас фалираха59. Млекопроизводителите престанаха да съществуват.
— И тъй тръстът ви отне печалбите — каза Ърнест — и вие се впуснахте в политиката, за да можете по законодателен път да унищожите тръста и да си върнете печалбите?
Лицето на господин Калвин светна:
— Това е точно каквото повтарям в речите си пред земеделците. Това е целият ни план, изказан с две думи.
56
Понижаване на цените до костуемата стойност или дори под нея. По този начин по-голямото дружество е могло да продава на загуба по-дълго, отколкото малкото, и да принуди малкото дружество да ликвидира. Обикновен похват при конкуренцията.
57
Много усилия били полагани през този период да се организира загиващата земеделска класа в политическа партия, която имала за цел да унищожи тръстовете и акционерните дружества с драстични законодателни мерки. Никой от тези опити не довел до успех.
59