В обществото има три големи класи. На първо място идва плутокрацията, която се състои от богати банкери, железопътни магнати, директори на сдружения и на тръстове. Втора е средната класа, вашата класа, господа, която се състои от земеделци, търговци, дребни фабриканти и хора със свободни професии. А трета и последна е моята класа, пролетариатът, който се състои от наемни работници65.
Не можете да не се съгласите, че притежаването на богатство представлява основата на властта в Съединените щати днес. Как се разпределя богатството, притежавано от тези три класи? Ето ви цифрите. Плутокрацията притежава състояние от шестдесет и седем милиарда. От общия брой на работещите лица в Съединените щати само нула цяло и девет десети на сто принадлежат към плутокрацията и въпреки това тя притежава седемдесет на сто от общото богатство. Средната класа притежава двадесет и четири милиарда. Двадесет и девет на сто от работещите лица принадлежат към средната класа и те притежават двадесет и пет на сто от общото богатство. Остава пролетариатът. Той притежава четири милиарда. От всички работещи седемдесет на сто принадлежат към пролетариата, а пролетариатът притежава четири на сто от общото богатство. Кой държи властта, господа?
— Според вашите цифри ние, средната класа, сме по-силни от работниците — забеляза господин Асмънсен.
— Това, че наричате нас слаби, не ви прави по-силни в сравнение със силата на плутокрацията — рязко отвърна Ърнест. — Нещо повече: още не съм свършил с вас. Има по-голяма сила от богатството и тя е по-голяма, защото не може да бъде отнета. Нашата сила, силата на пролетариата, е в нашите мишци, в нашите ръце, хвърлящи бюлетини в урните, в нашите пръсти, натискащи спусъка на пушките. Тази сила не могат да ни отнемат. Тя е първичната, предвечна сила на живота, по-силна от богатството, която то не може да възпре.
А вашата сила не е неотделимо свойство. Тя може да ви бъде отнета. Дори и сега плутокрацията ви я отнема. На края тя съвсем ще ви я отнеме. И тогава ще престанете да бъдете средна класа. Ще се принизите до нашето равнище. Ще станете пролетарии. И хубавото в тази работа е, че ще увеличите нашата сила. Ние ще ви приемем като братя и всички заедно ще се борим рамо до рамо за каузата на човечеството.
Виждате ли, работническата класа няма никакво реално имущество, което да бъде плячкосано от нея. Нейният дял от националното богатство се състои от дрехи и покъщнина и само тук-там, в много редки случаи, неипотекиран дом. А вие притежавате реално богатство, двадесет и четири милиарда, и плутокрацията ще ви го отнеме. Разбира се, съществува, голяма вероятност пролетариатът да ви го отнеме; пръв. Не си ли давате сметка за положението си, господа? Средната класа е малко агне, което едва се крепи на крака между лъв и тигър. Ако не го изяде единият, ще го изяде другият. И ако плутокрацията не ви изяде първа, то ще бъде само въпрос на време, докато пролетариатът изяде плутокрацията.
Дори сегашното пи богатство не е правилна мярка за вашата мощ. Силата на богатството ви в настоящия момент е само една празна черупка. Тъкмо затова вие надавате своя немощен слаб боен зов: „Да заживеем, както са живели нашите деди!“ Вие съзнавате безсилието си. Знаете, че силата ви е празна черупка. А аз ще ви докажа, че тя е именно такава.
С каква власт разполагат земеделците? Повече от петдесет на сто от тях са роби поради факта, че са само наематели или имотът им е ипотекиран. И всичките са роби поради това, че тръстовете вече притежават или се разпореждат (което е същото нещо, само че още по-добро) — притежават и се разпореждат с всички средства за пласиране на реколтата, като хладилници, железници, силози и параходни линии. И не само това: тръстовете държат в ръцете си пазарите. За всичко споменато земеделците нямат думата. Що се отнася до въпроса за думата им в политиката и управлението, ще го разгледам по-късно, когато ще говоря за думата в политиката и управлението на цялата средна класа.
Ден след ден тръстовете изстискват земеделците, както са изстискали господин Калвин и останалите млекопроизводители. Ден след ден по същия начин те изстискват и търговците. Помните ли как за шест месеца тютюневият тръст изстиска повече от четиристотин магазина за пури и цигари само в град Ню Йорк? Къде са едновремешните собственици на каменовъглените находища? Вие знаете, без да ви го казвам, че днес железопътният тръст притежава или се разпорежда с всичките находища на антрацит и битуминозни въглища. Нима „Стандард ойл“ не притежава двадесетина презокеански линии? Ами не държи ли в свои ръце добива на мед, да не говорим за това, че притежава леярския тръст като малко, странично предприятие? В Съединените щати има десет хиляди градове, които днес получават осветление от дружества, притежавани или управлявани от „Стандард ойл“, и още толкова градове, в които целият електрически транспорт — градски, крайградски и междуградски — е в ръцете на „Стандард ойл“. Няма ги вече дребните капиталисти, които са били в тези хиляди предприятия. Вие знаете това. И вървите по същия път.
65
Това деление на обществото, направено от Евърхард, съвпада с делението, направено от Люсиен Саниал, един от авторитетите по статистика през онова време. Неговите изчисления за принадлежност към тези деления по професии според преброяването в Съединените щати в 1900 г. е както следва: плутократска класа — 250 251; средна класа — 8 429 845; пролетарска класа — 20 393 137 души.