— Хосе! — каза тя.
Мъжът не я погледна.
— Хосе!
— Върви да спиш — каза Хосе. — … И вземи се изкъпи, преди да си легнеш, че да изтрезнееш.
— Не съм пияна, Хосе, най-сериозно!
— Тогава си загрубяла.
— Ела насам, трябва да поговорим с тебе — каза жената.
Мъжът се приближи, залитайки между задоволството и недоверието.
— Приближи се!
Мъжът пак се изправи срещу жената. Тя се протегна напред и го дръпна силно за косата, но в движението й имаше очевидна нежност.
— Повтори ми, каквото ми каза в началото — каза тя.
— Какво? — попита Хосе, като се стараеше да я гледа, макар че главата му беше наведена и го държаха за косата.
— Че можеш да убиеш някой мъж, който е спал с мене — каза жената.
— Мога да убия някой мъж, който е спал с тебе, кралице, истина е — повтори Хосе.
Жената го пусна.
— Тогава би ли ме защитил, ако го убия аз? — попита тя с утвърдителен глас, отблъсквайки с грубо кокетство огромната свинска глава на Хосе. Мъжът не отговори нищо, само се усмихна. — Отговори ми, Хосе — настоя жената. — Ще ме защитиш ли, ако го убия аз?
— Зависи — отговори Хосе. — Ти нали знаеш, че е лесно да се каже, но е трудно да се направи.
— На никого другиго полицията не вярва тъй, както на тебе — каза жената.
Хосе доволно се усмихна. Жената отново се протегна към него през тезгяха.
— Наистина, Хосе. Бас държа, че никога не си излъгал — каза тя.
— Никаква полза няма от това.
— Все едно. Полицията го знае и ти вярва за всичко, без да те пита втори път.
Хосе зачука по тезгяха, не знаейки какво да каже. Жената погледна пак към улицата. После погледна пак часовника и гласът й се промени, стана припрян, сякаш тя искаше да свърши този разговор, преди да са дошли първите посетители.
— Би ли излъгал заради мене, Хосе? — попита го тя. — Сериозно те питам.
Тогава Хосе се обърна и я погледна изведнъж вторачено, сякаш някаква ужасна мисъл се заблъска в главата му. Мисъл, която влезе през едното му ухо, позавъртя се — смътна, объркана — и излезе после през другото, оставяйки само гореща следа от ужас.
— Ти да не си се забъркала в някоя история, кралице? — попита Хосе и се наведе напред, скръстил пак ръце върху тезгяха. Жената усети тежкото му дихание с миризма на амоняк, затруднено от силното натискане на тезгяха върху стомаха му. — Най-сериозно, кралице, в каква история си се забъркала ти? — повтори той.
Жената извъртя главата му на другата страна.
— Не съм се забъркала — каза тя. — Приказвам си просто така, за развлечение. — После пак го погледна: — Знаеш ли, може би няма да се наложи някого да убиваш.
— Никога не съм мислил да убивам когото и да е — каза Хосе, объркан.
— Не, човече. Имам предвид някой, който е спал с мене.
— А-ха! Сега вече говориш ясно. Аз винаги съм мислил, че никак не ти е нужно да водиш такъв живот. Обещавам ти, че ако се откажеш от този живот, всеки ден ще ти давам най-големия бифтек, без да ти вземам нищо.
— Благодаря ти, Хосе — каза жената. — Само че аз не затова ще се откажа, а защото вече няма да мога с никого да легна.
— Ти пак объркваш всичко — каза Хосе. Започваше май да губи търпение.
— Нищо не обърквам — каза жената. Протегна се на стола си и Хосе видя сплесканите й, печални гърди под сутиена.
— Утре се махам оттука и ти обещавам, че никога вече няма да ти досаждам. Обещавам ти, че с никого няма да спя вече.
— Какво те е прихванало изведнъж? — попита Хосе.
— Преди малко реших — каза жената. — Едва преди малко осъзнах, че е свинщина.
Хосе грабна пак парцала и започна да търка стъклото край нея. Без да я поглежда, той каза:
— Разбира се, че е свинщина, както ти го правиш. Отдавна трябваше да го разбереш.
— Отдавна започнах да го разбирам, но едва преди малко се убедих напълно. Мъжете ме отвращават.
Хосе се усмихна. Вдигна глава да я погледне, все още усмихнат, но я видя замислена, объркана, прегърбена. С тъжно, позлатено от преждевременна есен лице, тя му заговори, като се полюляваше на въртящия се стол:
— Не мислиш ли, че трябва да оставят на мира една жена, ако е убила някой случаен мъж, след като е спала с него, защото е почувствувала отвращение към него и към всички мъже, които са спали с нея?
— Няма защо да отиваш чак толкова далече — каза Хосе развълнуван, с нотка на съчувствие в гласа.
— Ами ако жената казва на мъжа, като го вижда да се облича, че изпитва отвращение към него, защото осъзнава, че се е търкаляла с него цял следобед и чувствува, че нито сапунът, нито гъбата могат да махнат от нея миризмата му?