— Наистина ли, Гилмор? — запита мистър Феърли. — Ако той би казал нещо, което и наполовина да звучи толкова ужасно, уверявам ви, щях да позвъня на Луи и да наредя да го отпратят от къщата незабавно.
— Няма да ме нервирате, мистър Феърли. Заради племенницата ви и заради нейния баща аз няма да се нервирам. Цялата отговорност за това недостойно споразумение ще легне върху вашите рамене, преди да изляза от тази стая.
— Недейте, хайде, моля ви, недейте! — каза мистър Феърли. — Помислете колко ценно е вашето време, Гилмор, и не го разпилявайте. Бих спорил с вас, ако можех, но не съм в състояние — нямам, достатъчно сили. Вие искате да ме разтревожите, да раз тревожите себе си, да разтревожите Глайд и да разтревожите Лора. И за какво, боже мой — заради последното нещо в света, което би могло да се случи. Не, скъпи приятелю, в интерес на мира и спокойствието — категорично НЕ!
— В такъв случай трябва да разбирам, че поддържате решението, изразено в писмото ви?
— Да, моля. Толкова се радвам, че най-сетне се разбираме. Седнете отново, моля ви!
Тръгнах веднага към вратата и мистър Феърли примирено „позвъни“ с камбанката. Преди да напусна стаята, се обърнах и му казах за последен път:
— Каквото и да се случи в бъдеще, сър, помнете, че съм изпълнил дълга си да ви предупредя. Като верен приятел и слуга на вашето семейство, разделяйки се сега, ви казвам, че моя дъщеря никога не би се омъжила за когото и да било при условията, които вие ме принуждавате да подготвя за мис Феърли.
Вратата зад мен се отвори и камериерът застана в очакване на прага.
— Луи — рече мистър Феърли, — изпратете мистър Гилмор и след това елате, за да държите отново офортите ми. Накарайте ги да ви нахранят добре долу. Наистина, Гилмор, накарайте тия лениви животни — моите слуги, да ви приготвят добър обяд!
Бях твърде отвратен, за да отговоря. Завъртях се и си тръгнах в безмълвно мълчание. В два часа следобед имаше обратен влак и с него се върнах в Лондон.
Във вторник изпратих променения договор, фактически лишаващ от наследство точно онези хора, които мис Феърли по собствените й думи желаеше най-много да облагодетелствува. Това бе единственото, което можех да направя. Ако бях отказал, всеки друг адвокат би оформил документа.
Моята задача е завършена. Личният ми дял в събитията на тази семейна история не отива по-далеч от мястото, до което стигнах. Други пера ще опишат странните обстоятелства, следващи не след дълго. Сериозен и скръбен, аз приключвам този кратък летопис. Сериозен и скръбен, повтарям тук думите, които изрекох, напускайки Лимъридж Хаус. Моя дъщеря никога не би се омъжила за когото и да било с договор, какъвто бях заставен да изготвя за Лора Феърли.
(Край на разказа на мистър Гилмор)
Историята продължава от името на МАРИАН ХАЛКЪМ с откъси от нейния дневник.8
I
Лимъридж Хаус
8 ноември
. . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Тази сутрин мистър Гилмор си замина. Разговорът му с Лора очевидно го бе натъжил и изненадал повече, отколкото би желал да признае. Видът и поведението му, когато се разделяхме, ме накараха да потръпна, че тя може би, без да иска, е издала пред него истинската тайна за своята депресия и моето безпокойство. Това съмнение нарасна тъй много, след като той си замина, че отказах да отида на езда със сър Пърсивъл и вместо това се качих при Лора в стаята й.
Бях изгубила доверие в самата себе си по повод на този труден и печален проблем, след като открих, че знам твърде малко за силата на злочестото увлечение на Лора. Трябваше да разбера, че деликатността, въздържанието и благородството, които ми се понравиха у бедния Хартрайт и ме накараха съвсем искрено да му се възхищавам и да го уважавам, бяха именно качествата, които най-неудържимо бяха привлекли вродената чувствителност и естественото великодушие, заложени в природата на Лора. И все пак, докато тя по своя воля не ми откри сърцето си, аз ни най-малко не подозирах, че това ново чувство е пуснало толкова дълбоко своите корени. Имаше момент, в който смятах, че времето и грижите могат да го заличат; сега се боя, че то ще остане в нея и ще промени целия й живот. Откритието, че съм направила такава грешка в преценката си, ме кара да се колебая за всичко останало. Изпитвам колебания към сър Пърсивъл въпреки категоричните доказателства. Изпитвам колебание дори да говоря с Лора. Ето, днес сутринта, сложила ръка на вратата, не бях сигурна дали трябва да й задам въпросите, които бях дошла да поставя.
8
Пропуснатите тук и другаде пасажи от дневника на мис Халкъм са само онези, които нямат никакво отношение към мис Феърли или някои от другите лица, с които тя е свързана в тези страници.