— Готово! След малко очаквам да дойде в съзнание. Ако има нещо, дръпнете този шнур.
И излезе, потраквайки със сабо̀то си.
Тримата се вторачиха мълчаливо в Мереде. Уфе изглеждаше напълно безизразен, а устните на придружителката му се бяха свили в скръбна гримаса. Навярно за всички щеше да е по-добре, ако изобщо не бяха викали Карл да присъства. След около минута Мереде отвори очи съвсем бавно, явно заради светлината. Бялото в очите ѝ беше набраздено с тъмночервени ивици и въпреки това Карл притаи дъх, виждайки я будна. Тя премига няколко пъти, все едно се опитваше да фокусира стаята, но не успя. Пак затвори очи.
— Ела, Уфе — подкани го сестрата от „Елю“. — Седни за малко при сестра си.
Уфе я разбра и приседна на ръба на леглото. Приближи се до лицето на сестра си — толкова близо, че космите на челото му потрепнаха от дъха ѝ.
Поседя така известно време, после повдигна крайчето на чаршафа и хвана ръката ѝ. Погледът му мълчаливо обхождаше лицето ѝ. Карл пристъпи напред и застана до придружителката му.
Гледката на безмълвния Уфе, стиснал ръката на сестра си и отпуснал лице до бузата ѝ, го разнежи. Приличаше на изгубено пале, което след дълго търсене е открило топлината и сигурността на събратята си.
После Уфе се поотдръпна, огледа внимателно сестра си и я целуна по бузата.
Карл забеляза как тялото ѝ потрепна под чаршафа. Електрокардиографът регистрира ускорен сърдечен ритъм. Карл погледна и показанията на другия апарат. Да, и пулсът се увеличи. От гърдите ѝ се откъсна дълбока въздишка и тя отвори очи. Този път лицето на Уфе я предпази от светлината. Мереде отвори очи и първо видя усмивката на брат си.
Карл усети, че Уфе наблюдава с широко отворени очи как Мереде постепенно идва на себе си. Устните ѝ се разтвориха и потрепериха. Между сестрата и брата съществуваше някаква преграда, която още не позволяваше да установят контакт. Лицето на младия мъж потъмня, все едно бе притаил дъх. После той започна да се клати напред-назад. От гърлото му се изтръгваха стонове. Отвори уста с объркан вид, присви очи и пусна ръката на сестра си. Вдигна длани към шията си. Звуците отказваха да излязат, но думите явно съществуваха в главата му. Той издиша поетия въздух и се отпусна, сякаш всеки момент ще рухне върху стола, без да е осъществил намерението си. После обаче от гърлото му отново се откърти някакво мучене.
— Ммммммммм…
Изтощен, си пое тежко въздух.
— Ммммммме — опита пак Уфе.
Мереде вече гледаше съсредоточено брат си. Без съмнение знаеше кой стои пред нея. Очите ѝ блестяха. Карл се задъхваше от вълнение, а сестрата до него бе затиснала устата си с две ръце.
— МмммммМереде — успя най-сетне Уфе след огромно усилие и се шокира от звуковия порой, излязъл от устата му.
Пое си трескаво въздух и долната му челюст се отпусна. Жената до Карл се разхълца и потърси с ръка рамото му.
Уфе отново хвана ръката на сестра си. Стисна я, целуна я и се разтрепери като излязъл от дупка в леда.
Неочаквано Мереде отметна глава назад с широко отворени очи. Тялото ѝ се стегна, пръстите на свободната ѝ ръка се впиха в дланта като в гърч. Дори Уфе разтълкува позата като предвещаваща нещастие, а придружителката му тутакси дръпна шнура.
От гърдите на Мереде се откъсна дълбок стон и тялото ѝ се отпусна. Погледът ѝ се преплете с погледа на брат ѝ. После тя издаде глух звук, какъвто се чува, когато дъхнеш върху студено стъкло. Усмихна се. Сякаш звукът от гърдите ѝ събуди жизнеността ѝ. Вратата на болничната стая се отвори и вътре се втурнаха млад лекар и медицинска сестра. Спряха рязко пред леглото и погледнаха спокойната Мереде. Провериха показанията на медицинската апаратура и не откриха нищо тревожно. Обърнаха се към Карл и придружителката на Уфе. Тъкмо да ги попитат защо са ги повикали, от устата на Мереде се чу тих звук. Уфе долепи ухо до устните ѝ.
— Благодаря, Уфе — промълви тя, така че да я чуят всички в стаята, и погледна Карл.
Той усети как тежестта в гърдите му постепенно отслабва.