Стомахът ми отново се сви и се сгърчи.
— О, господи… — опитах се да стана, но краката ми бяха слаби и несигурни. — Мисля, че ми прилошава.
Залитнах към малката баня, следвана притеснено от момичето, което ме подкрепи с ръка, докато се вмъквах странично през тесния вход, паднах на колене и повърнах нещо кисело в оцветената в синьо тоалетна чиния. Момичето сякаш усещаше отчаянието ми, защото каза съвсем плахо:
— Мога да ти донеса още една, ако искаш. Но има и нещо от картофи. Може би стомахът ти ще го понесе по-добре. Готвачът го нарече „пити-пана“[3], или нещо подобно. Не мога да си спомня.
Не отговорих, просто стоях на колене над тоалетната чиния и се готвех за следващия пристъп. Но гаденето сякаш изчезна и най-накрая избърсах устата си и се изправих бавно, като се държах за перилото и пробвах силата на краката си. После тръгнах неуверено обратно към койката и подноса с храна. Кубчетата картофи изглеждаха и миришеха божествено. Взех вилицата и започнах да ям, по-бавно този път, като се опитвах да не се давя с храната.
Момичето ме гледаше, докато ядях.
— Съжалявам — каза отново. — Не трябваше да те наказвам така.
Преглътнах хапка от хладните, солени картофени късчета, усещайки как карамелизираната им кожица хрупа между задните ми зъби.
— Как се казваш? — попитах най-сетне.
Тя прехапа устни, отмести поглед, после въздъхна.
— Сигурно не трябва да ти казвам, но какво значение има. Кари.
— Кари. — Лапнах още една хапка и запремятах думата в устата си, докато дъвчех. — Здравей, Кари.
— Здравей — каза тя, но в гласа й нямаше топлина или жизненост. Погледа ме още малко, докато се хранех, после бавно прекоси каютата и се облегна на отсрещната стена.
Останахме мълчаливи известно време, аз се тъпчех методично, опитвах се да се заситя, а тя ме наблюдаваше. После възкликна, бръкна в джоба си и извади нещо.
— Замалко да забравя. Заповядай.
Беше хапче, увито в салфетка. Поех го и едва не се засмях с облекчение. Идеята, че това малко бяло топче може да ме накара да се чувствам по-добре в моето положение, ми се стори трогателно оптимистична. И все пак…
— Благодаря — казах аз.
Поставих го на езика си, отпих сок и го глътнах.
Най-накрая чинията се опразни и осъзнах, докато вземах последното картофче, че Кари все още ме наблюдава през стаята и за първи път ме беше изчакала да се нахраня. Тази мисъл ми даде достатъчно дързост да пробвам нещо, може би нещо глупаво, но думите излязоха, преди да успея да ги спра.
— Какво ще стане с мен?
Тя не каза нищо, само се изправи на крака, бавно поклати глава и изтупа кремавите си копринени панталони. Беше болезнено слаба и се зачудих за миг дали това беше част от представянето й за Ане, или си беше кльощава по природа.
— Дали той… — преглътнах. Изпитвах късмета си, но трябваше да знам. — Ще ме убие ли?
Тя отново не отговори, само вдигна подноса и се запъти към вратата, но когато се обърна, за да я затвори след себе си, видях в очите й да напират сълзи. Тя се спря, почти затворила вратата, и за миг си помислих, че ще каже нещо. Но вместо това само поклати глава, сълзите се стекоха по бузите й, тя ги избърса почти гневно и вратата се затръшна.
След като си отиде, се изправих, като се държах за койката, закрепих се и тогава видях на пода друга книга. Беше моят екземпляр на „Мечо Пух“.
„Пух“ беше винаги моето четиво за утеха, книгата, която отварях по време на стрес. Беше книга от времето, преди да започна да се страхувам, когато нямаше други заплахи, освен ужасния Муслон, а аз, като Кристофър Робин, можех да завладея света.
Замалко да не я взема. Но в последния момент, докато подреждах дрехи и обувки в куфара си, я видях да лежи на нощното ми шкафче и я сложих вътре като един вид защитен амулет срещу премеждията при пътуването.
През останалата част от нощта лежах на койката с отворената книга на възглавницата до мен, галейки с пръсти окъсаната обложка. Знаех думите наизуст, може би прекалено добре, и те някак си не успяха да упражнят познатата магия. Вместо това се улових да прехвърлям разговора с Кари отново и отново и да си мисля какво ли ме очаква.
Имаше само два начина да изляза оттук — или жива, или мъртва, а аз знаех кой от тях исках да бъде. В такъв случай моят избор беше прост: да се измъкна с помощта на Кари или без нея.