Троле се обърна към Себастиан, забеляза критичното му изражение и разпери широко ръце.
– Добре дошъл в моя свят. Едно време се ширех в бяла двуетажна къща в луксозно предградие, а сега съм тук. Животът е пълен с изненади, нали? – Троле поклати глава и се огледа наоколо, а после се приближи до дивана и бутна настрана мръсните завивки. – Седни. Открих нещо за теб. Хубаво е. – Устните му се разтеглиха в усмивка, която можеше да се опише само като злобна. – Наистина е хубаво.
Себастиан остана прав и поклати глава.
– Вече не го искам. Дойдох да ти кажа да престанеш да се ровиш.
– Първо го прочети и после реши. – Троле се наведе, взе бял плик от супермаркет, пълен с листове, и го подаде на Себастиан. – Ето, вземи.
– Не го искам. Изхвърли го.
– Прочети го. Ще ти отнеме около половин час. Добре прекарано време.
Себастиан без желание взе плика. Вероятно тежеше само няколкостотин грама, но той го почувства значително по-тежък в ръката си.
– Добре, но трябва да прекратиш проучването веднага. Ще ти дам парите и ще ми обещаеш, че няма да казваш на никого, че съм те накарал да го направиш. Ти и аз никога не сме се срещали.
Въпреки сумрака Себастиан съзря блясъка в очите на Троле. Блясък на интерес. Това не предвещаваше нищо добро.
– Кой ще ме пита? – Погледна го Троле с любопитство. – Какво става, Себастиан?
– Нищо. Искам само да ми обещаеш, че няма да кажеш нищо.
– Няма проблем. – Троле повдигна рамене. – Но ти ме познаваш. Обещанията не означават нищо.
– Ще ти платя двойно.
Троле поклати глава, въздъхна прочувствено и отмести очи от Себастиан.
– Помогнах ти, а ти искаш да ме подкупиш? За какъв ме мислиш? Смятах, че сме приятели.
– Ако сме приятели, обещай ми да си държиш устата затворена. И ще удържиш на думата си – раздразнително възрази Себастиан.
– Защо не ми кажеш истината?
– Ако някой разбере, това ще бъде пълна катастрофа за мен. Пълна. – Себастиан се втренчи умолително в непреклонните очи на Троле.
– Защо? Коя е тя, тази Ваня? Защо я следиш? Кой ще задава въпроси? Искам да знам. – Троле за пръв път изглеждаше искрен. – Кажи ми и тогава ще спра. Не и преди това.
Себастиан се втренчи в него. Беше прецакан, откъдето и да го погледне. Излъжеше ли, всичко можеше да завърши катастрофално. Троле вероятно щеше да отиде право при Ваня от чиста проклетия. Ако кажеше истината, никога вече нямаше да бъде в безопасност, но поне щеше да спечели малко време.
– Е, какво ще бъде? – настоя Троле.
Себастиан разсъждаваше трескаво. Истината може би беше в найлоновия плик. Троле може би вече знаеше. Ако го излъже, можеше да влоши нещата. Той взе решение.
– Тя е моя дъщеря. Ваня е моя дъщеря.
Видя, че Троле не знаеше.
Сега обаче нямаше какво повече да крие, затова му разказа всичко.
Цялата история.
Когато приключи, изпита известно облекчение. Почувства се някак по-лек. И найлоновият плик олекна. Тайните му бяха тежали повече, отколкото съзнаваше.
Троле го гледаше мълчаливо.
– Мамка му – каза накрая той и се отпусна на дивана. Замисли се. Най-сетне погледна Себастиан. Гласът му беше коренно променен. Дразнещата нотка бе изчезнала. – Какво смяташ да правиш?
– Не знам.
– Аз мисля, че трябва да я оставиш на мира. Да престанеш да я следиш и проучваш. Нещата може да завършат зле.
В думите на Троле имаше искреност, за която Себастиан му беше признателен. Той кимна в знак на съгласие.
– Вероятно си прав.
– Виж мен – продължи Троле. – Аз не се отказах. Не послушах никого. – Той млъкна и погледна снимката в рамка на перваза на прозореца. Две малки момчета и момиченце и жена в средата, задраскани с черно мастило. – И сега от тях ми остана само една снимка.
Себастиан не каза нищо и го погледна съчувствено.
– Ако се бориш прекалено усилено, унищожаваш това, което имаш – промълви Троле, сякаш на себе си.
Себастиан се приближи до дивана и седна до него. Зачуди се за момент дали да не спомене, че има разлика между това да следиш някого от разстояние и да се опитваш да натопиш новото гадже на бившата си съпруга за притежание на наркотици и отвличане на децата ти, но се въздържа. Троле беше свалил гарда. Нямаше да му хареса, ако Себастиан се възползва.