Отказ.
И сега, и снощи.
Означаваше ли нещо това? Несъмнено я гонеше параноя, но не можеше да се отърси от чувството, че в гласа имаше нещо. Звучеше по същия начин и двата пъти – старчески, уморен, малко дрезгав, не както звучат гласовете на онези, които предлагат услуги по телефона. Те обикновено имаха младежки, енергични гласове, изгарящи от желание да предложат нещо. Не и този. Човекът искаше нещо друго. Отказа се твърде лесно, сякаш фактът, че тя отговори на обаждането, беше достатъчен, и остана доволен, като разбра, че тя е вкъщи.
Ана разтревожено се приближи до прозореца и погледна надолу към улицата. Не видя нищо особено. Но какво търсеше? Отиде до външната врата, заключи секретната ключалка със седем пластини и остави ключа на вратата.
Реши да приключи с приготвянето на багажа и да повика такси.
По-добре беше веднага да тръгне за гарата.
62.
Ралф беше прекарал последните десетина минута, търсейки място за паркиране. Той мина покрай „Стуршерсгатан“ по „Де Йерсгатан“ два пъти. Първата улица беше задънена, а втората – еднопосочна, затова се наложи да направи голям кръг по „Вертавеген“, за да се върне. Никак не му беше приятно, че се върти в кръг. Една и съща сребриста кола, която минава няколко пъти, можеше да привлече вниманието на някой любопитен съсед, но нямаше друг избор. Нуждаеше се от колата. За предпочитане паркирана възможно най-близо. Това го караше да се чувства по-малко изложен на показ и означаваше, че има по-малко време, през което да бъде забелязан. Това беше предимството на жилищните квартали. Паркирането не беше проблем. Общо взето, новата мишена изглеждаше по-трудна от предишните три. Ралф имаше по-малко време за наблюдение. Той бе следил действията на семейството им няколко дни, но ограничените резултати, които получи в този случай, предполагаха, че най-безопасното време е сутрин между седем и половина и осем и половина, след като съпругът излезе и преди тя да пропътува две спирки с автобус или да върви пеша до дома за социални грижи, където работеше.
От друга страна, сега Ралф беше по-смел. По-добър. По-силен. Преди първата жертва се изнерви на няколко пъти и прекрати мисията поради дребни проблеми – отворен съседски прозорец, велосипедист, който минаваше, докато той слизаше от колата, дете, което се разплака някъде наблизо. На два пъти направо се уплаши и се прибра вкъщи.
Когато стигна до номер три обаче, нещата станаха по-лесни, а с последната, Вилен, Ралф започна да импровизира, стана по-дързък. Всичко в предписаната рамка, разбира се, но остави ситуацията да следва хода си и се довери на инстинктите си. Изпита освобождаващо чувство, което го убеди още по-силно, че е готов за задачата. Сега беше опитен. Силен. На мисия, която малцина биха извършили добре като него. Дори никой.
Много от отделните елементи всъщност се оказаха по-предизвикателни, отколкото си представяше, когато те бяха само волни фантазии. Първия път, когато преряза гърло, му се догади. Звукът на разкъсващата се кожа беше странен и противен, а бликналата кръв беше толкова гореща и лепкава, че той се паникьоса за миг. Обаче започна да свиква. Разви способностите си. Последния път дори се осмели да погледне жената в очите, докато умираше. Изпита завладяващо чувство на всемогъщество. Ако имаше Господ, в което Ралф силно се съмняваше, той вероятно гледаше така на хората. Същество, освободено от напиращи чувства, които замъгляват преценката. Като да наблюдаваш предсмъртната агония на мравка. Интересно. Но нищо повече. Това беше само един човек. Ритуалът и задачата бяха по-важни от цялото човечество.
Аспектът, който все още му създаваше най-голям проблем, беше сексуалният елемент. Ралф знаеше, че трябва да го направи. Това беше трудно и отблъскващо. Не му беше лесно да поддържа ерекцията си. Имаше твърде много звуци, беше му трудно да проникне. Той дори не харесваше жени. С твърде многото им извивки, с меките им, увиснали гърди и задници и с миризмите им.
Около него.
Върху него.
В него.
Тази част изискваше цялата му концентрация. Ралф не обичаше близостта. Не и по такъв начин. Изобщо. Но не можеше да пропусне тази част. Това би означавало измама. Поражение. Неуспех в следването на стъпките на Учителя.
Той зави по „Де Йерсгатан“ за трети път, но пак не можа да намери къде да паркира. Започваше да се тревожи за часа. Вече трябваше да е в апартамента и да е започнал. Беше ходил в един от супермаркетите „Направи си сам“ в покрайнините на града, един от онези, които отваряха в шест сутринта, и беше купил бял работен гащеризон. Нуждаеше се от повод да влезе в апартамента й и ролята на бояджия, който ще маже стълбището, му се стори добра идея. Купи и няколко тенекии евтина боя и шапка, която да смъкне над лицето си. Трябваше да проработи.