Хинде остави Летиция за момент и се огледа наоколо. Знаеше, че е дванайсет и две-три минути и че скоро в библиотеката ще застъпи нова смяна. Надзирателят на горния етаж слезе в малката рецепция до входа на партера. Той щеше да напусне библиотеката с колегата си веднага щом пристигне следващата смяна. Новите служители винаги идваха сами и седяха долу, където помещението беше по-голямо и по-оживено. Когато вторият надзирател дойде след десетина минути, единият от тях щеше да се качи горе.
Едвард внимателно премести стола си по-близо до перилата, за да може да вижда по-добре какво става долу.
Както обикновено, беше сам на горния етаж. Другите затворници вече не се качваха там, поне докато той е наблизо, и послушно оставаха долу. Така стояха нещата от дълго време и понякога Едвард имаше чувството, че управата е похарчила милиони и е построила целия горен етаж за ползване само от един човек.
Прекрасно чувство.
Бяха необходими няколко седмици на напрегнати усилия след показното откриване, преди другите да разберат напълно неписаните правила. По онова време Хинде получаваше значителна помощ от атлетичния си приятел Роланд Юхансон, който сега му липсваше. Роланд притежаваше уникалната способност да убеждава другите. Не се страхуваше от нищо и не го възпираха баналности като съчувствие или състрадание. В същото време той показваше нещо като войнишка преданост към Едвард и винаги го подкрепяше мълчаливо. Роланд не говореше много, но Хинде го обработваше внимателно, докато проникна в детството му и поредицата предателства, които го бяха формирали. Родители алкохолици. Серия приемни домове. Разпад и несигурност. Ранно запознанство с престъпността и наркотиците. Обичайната гнусна бъркотия, типична за деветдесет процента от онези, с които за жалост беше принуден да живее Едвард в момента. Разликата между Роланд и другите обаче беше, че той е интелигентен. Изключително интелигентен. Хинде разбра това веднага и провери коефициента му на интелигентност с помощта на една от книгите в библиотеката. Роланд постигна резултат сто седемдесет и две по скалата на Станфорд-Бине. По-висок резултат имаха само 0,0001 процента от населението. Едвард го провери и със скалата на Векслер и получи приблизително същия резултат. Роланд Юхансон беше уникален и за Хинде – божи дар. Забравено, талантливо момче, закалено до стомана от суров живот и хора, които непрекъснато го предаваха. Човек, чиято същност никой не беше прозрял. Докато не срещна Едвард. Умственото стимулиране измести химическото и Хинде започна да го обучава за бъдещата му роля. След освобождаването си Роланд гледаше да не се набива на очи. Не вършеше престъпления, не употребяваше наркотици. Той чакаше знак. Лечението на Едвард беше по-успешно от двайсет години несръчни усилия на обществото. Той даде на Роланд самоличност и вяра в себе си. Това беше по-добро от всички книги на света, в колкото и томове да бяха. Хинде беше доволен, че има такъв предан поддръжник във външния свят, но Роланд му липсваше тук, в затвора, донякъде защото приятелството им беше станало важно за него и донякъде защото позицията му на власт в „Льовхага“ отслабна без Роланд. Сега беше принуден да разчита на тройния убиец Игор. Игор беше също толкова ефективен по отношение на мускулната сила, но за жалост страдаше от биполярно разстройство, а това означаваше, че е ненадежден.
Хинде видя, че надзирателят от следващата смяна влезе в библиотеката долу малко по-късно от вчера, но в границите на допустимата грешка. Той спря и размени няколко думи с колегите си. Тримата се засмяха на нещо, а после другите двама го потупаха по рамото и отидоха да обядват. На вратата те срещнаха чистач със син гащеризон, който буташе количка, тръгнал към библиотеката. Те му кимнаха. Чистачът също им кимна. Ралф. Точен до секундата. Както винаги. Едвард видя, че Ралф спря да побъбри за малко с надзирателя, който току-що беше седнал зад бюрото, и после леко се промъкна до асансьора. Застана зад лавиците, сякаш търсеше определена книга, и надзирателят долу не му обърна внимание. Четиринайсет години без произшествия бяха приспали бдителността им. Бяха ги разглезили.
– Ще започна от горе – каза Ралф.
– Започни откъдето искаш – спокойно отговори надзирателят.
Хинде чу, че Ралф бързо забута количката към асансьора и натисна бутона. Вратите се отвориха веднага и чистачът се качи с количката.
Щяха да имат приблизително девет минути, преди да пристигне вторият надзирател и единият да се качи горе. Много рядко се срещаха по този начин. Това ставаше само в изключителни случаи, ако трябваше да обсъдят нещо. Когато не можеше да стане по интернет. Едвард беше въвел мерки за сигурност. Беше изключително важно срещите им да не станат прекалено редовни. Никога не трябваше да следват една и съща схема, която надзирателите да забележат, и да предизвикат подозрения. Днес обаче се налагаше да разговарят. Ралф беше изпратил тревожно съобщение по fygorh.se. Някой ги беше погнал. Един човек беше мъртъв. Човек, когото Хинде познаваше, съдейки по шофьорската книжка, която Ралф беше намерил у него.