– Поздравления, Айнщайн. – Себастиан доближи ръце и бавно изръкопляска. – Очевидно е, че някой му помага, нали?
– Нямам предвид убийствата, а информацията. Контактът. Хинде получава помощ извън „Льовхага“.
Всички се наведоха напред. Заинтригувани. Съсредоточени. Предположението не беше революционно – хрумвала им беше тази идея, – но Били може би имаше друга гледна точка, която можеше да доведе донякъде.
– Говорих с Виктор Бекман, който отговаря за охраната в затвора – продължи Били. – На никого в отделението с максимална охрана не е разрешено да общува по интернет. На двама обаче е позволено да използват телефон. Разговорите им се записват. Имам разпечатки. – Той взе пет комплекта по петнайсет страници и ги раздаде на колегите си. – Имена, адреси, телефонни номера. Не са много. Единият обикновено звъни на приятелката си, а другият – на майка си. Има едно изключение, но нищо нередно. Трябва обаче да говорим с тях. Имам предвид хората, на които те се обаждат.
– Задължително. – Торкел вдигна глава от списъка, който току-що му бяха дали. – Ваня, ще се заемеш ли с това?
Тя трябваше да положи усилия, за да не покаже колко е изненадана. Светът се беше преобърнал наопаки. Били обсъждаше задълбочено случая, вярно, предимно по техническите аспекти, но все пак. Той си пробиваше път напред. А тя трябваше да общува с униформени полицаи и да говори с някакви хора. Главоболието й се засили.
– Разбира се – тихо каза, навела глава.
– Нещо друго? – попита Торкел, все още гледайки Били.
– Ако е някой от затвора, може да е служител, който работи там. Поисках списъци на персонала и ще ги съпоставя с информацията, която имаме.
– Предполагам, че никой от надзирателите в „Льовхага“ няма криминално досие?
Били повдигна рамене.
– Ти каза, че Хинде умее да манипулира хората. Той е във връзка с някого. Знам го...
– Откъде си толкова сигурен? – отново попита Себастиан, този път с искрено любопитство.
Били обясни разсъжденията си, че четвъртото убийство е различно.
Себастиан кимна. За серийния убиец е много необичайно да промени метода си на действие, а за един имитатор – немислимо. Освен ако Хинде не беше намерил някой слабохарактерен тип, когото може да контролира. Човек, за когото беше по-важно да доставя удоволствие на Хинде, отколкото да убива. Не беше невъзможно. Трябваше само да го открият. Торкел очевидно беше стигнал до същото заключение.
– Проучи персонала. Някой да ти помогне, ако трябва. Браво, Били. – Торкел се обърна към Урсула, която разпери ръце в красноречив жест.
– По отношение на доказателствата днес имаме толкова, колкото имахме и вчера. Или също толкова малко, в зависимост от това как искаш да погледнеш на нещата.
Торкел кимна, събра материалите, които беше донесъл със себе си, и онези, които му бяха дали, и се приготви да закрие съвещанието.
– Ами Себастиан? Няма ли да чуем за неговия принос? – Ваня почувства, че трябва да си го изкара на някого заради лошото си настроение и главоболието. И нямаше по-подходяща мишена от Себастиан Бергман. Тя се наведе напред и се втренчи предизвикателно в него. – Ти какъв принос имаш? Освен че вече не си сваляш гащите, надявам се?
Телефонът на Торкел иззвъня, преди той да има време да коментира гневния й изблик. Торкел предпочете да отговори на обаждането, тъй като знаеше, че Себастиан отлично може да се защити и сам.
Себастиан погледна спокойно Ваня. Да й каже ли, че се е опитал да предупреди някои от бившите си любовници? Че е направил всичко възможно да предотврати ново убийство? Че смята днес да седне до телефона и да се опита да се свърже с още няколко? Не. Донякъде защото колегите му щяха да искат да знаят кого е предупредил и донякъде защото щяха да си помислят, че е невероятно глупаво да започне да посещава тези жени, когато може би някой все още го следи. Не искаше обаче и да търпи повече обиди. Той беше силно разтърсен от случилото се и Ваня се възползваше максимално. Никакво съчувствие, само презрение. В момента не му пукаше коя е тя. Време беше Себастиан Бергман да възкръсне от пепелта.
– Наистина не съм си свалял гащите. Може би смъкнах ципа си и лъснах малко бастуна, но предполагам, че нямаш нищо против?
Ваня му хвърли убийствен поглед и уморено поклати глава.
– Мразя те.
– Знам.
Торкел приключи телефонния разговор и се обърна към групата, без с нищо да показва, че е чул размяната на реплики.
– Открита е кола. Изгоряла. Син „Форд Фокус“.
– Къде?
Ваня, Били и Урсула веднага скочиха.
– В каменоломна в Бро. Имаме указания за мястото.