Едвард кимна и се усмихна смело. Фатима отвърна на усмивката му.
– Какъв е идентификационният ти номер?
Той нямаше време да отговори, защото линейката рязко удари спирачки и спря. През преградата Хинде чу, че шофьорът изруга. Тръпнеше в напрегнато очакване. Разбира се, възможно е някой небрежен шофьор да ги е принудил да спрат, но може и да беше началото на последната му стъпка към свободата. Той видя, че надзирателят се скова и застана нащрек. Фатима се извини за внезапното спиране. Хинде се огледа наоколо за някакво оръжие. За предпочитане нож или нещо подобно. Не видя нищо. Освен това беше завързан с ремъци за носилката. Нямаше да може да помогне. Можеше само да чака.
Кенет изруга отново и натисна клаксона. Все някой беше собственик на червения сааб, нехайно паркиран в лявата страна на пътя, заради който не можеха да минат. И то точно след завой. Кретен. Беше чист късмет, че реакциите на Кенет бяха бързи, иначе щяха да се блъснат в него. Кенет отново натисна клаксона. Къде беше проклетият идиот, на когото беше колата? Не можеше да е далеч. В такъв случай сигурно беше чул сирената. Беше видял синята светлина. Типично. Оставаха им само двеста метра до плавния път. На него Кенет щеше да може да мине покрай колата, но на този тъп малък път нямаше шанс. От едната страна на сааба имаше ограда, а от другата – канавка. Кенет пак натисна клаксона.
Човекът, който седеше до него, изглеждаше нервен и непрекъснато се оглеждаше наоколо. Ръката му беше на електрошоковия пистолет на колана му.
– Какво става? – попита Кенет.
– Не знам. Можеш ли да се върнеш?
Кенет повдигна рамене и включи на задна скорост. Той видя, че мъжът до него извади радиопредавател и го доближи до устата си.
И в същия миг светът експлодира.
На фона на воя на сирената тримата в задната част на линейката изведнъж чуха звука на два изстрела и строшаване на стъкло. Всичко сякаш се случи едновременно. Покрай матираното стъкло прелетя нещо и се разплиска върху него. Нещо тъмно. Стече се по стъклото. Надзирателят до Хинде скочи. Фатима изпищя, запуши с ръце ушите си и се наведе напред. Живяла е във военна зона, помисли си Едвард, когато видя реакцията й. Той лежеше на носилката и наблюдаваше хаоса, който бе настъпил само за няколко секунди. Чу три силни удара отстрани по линейката.
– Какво става? – извика Фатима.
Надзирателят държеше електрошоковия пистолет в ръката си, но нямаше към кого да го насочи. Едвард лежеше неподвижно. Нямаше намерение да привлича излишно внимание към себе си.
Изведнъж сирената заглъхна и вместо постоянния шум настъпи пълна тишина. Обезпокоителна тишина. Надзирателят обърна глава, ослушвайки се за звуци отвън. Нищо. Фатима се изправи бавно и стъписано се втренчи в него.
– Какво става? – прошепна тя.
– Някой се опитва да измъкне затворника – отговори той, все още нащрек.
Сякаш за да потвърди думите му, задната врата рязко се отвори. Разнесоха се още два изстрела. Първият куршум прониза меката тъкан непосредствено под ребрата на надзирателя, излезе през гърба му и разби матираното стъкло. Вторият се заби в средата на гърдите му. Той падна. Фатима изпищя. Роланд Юхансон отвори другата врата, за да може да я види, и насочи пистолета към нея.
– Не – троснато каза Едвард.
Роланд спусна пистолета и се качи в тясното пространство, което сякаш стана още по-малко, когато едрият мъж влезе вътре. Той мълчаливо започна да развързва ремъците на Хинде. Веднага щом го освободи, Едвард седна в носилката. Искаше му се да изтича навън. Да подскочи във въздуха. Трябваше да упражни всяка частица от волята си, за да не изгуби контрол. Вече беше толкова близо. Той погледна пликчето с физиологичния разтвор. Протегна ръка и го откачи от кукичката.
– Ще взема това.
Фатима не реагира. Беше в шок. Поклащаше се напред-назад, втренчена в празното пространство. Роланд протегна ръка и предложи подкрепа на Хинде, който стана от носилката и слезе от линейката. Все още нямаше сили от малкото си представление в общата стая. Двамата бавно тръгнаха покрай линейката и спряха по средата.
– Добре ли си?
– Да. Благодаря.
Едвард се облегна на линейката. Роланд го потупа по рамото и отиде да отвори дясната врата. Без видими усилия издърпа навън надзирателя, който се свлече неподвижно на земята. Хинде забеляза кървяща рана в гърлото му, точно под челюстта, и още една под ключицата, докато Роланд го влачеше към задните врати на линейката. Надзирателят беше жив, но не за дълго. Едвард чу, че Фатима изпищя, когато Роланд хвърли умиращия мъж отзад. Хинде затвори очи.