Ваня беше неспокойна.
Обикновено я обземаше приятна умора, когато приключеха някое разследване, сякаш тялото и мозъкът й най-после можеха да се отпуснат след седмици на напрежение. Тя обикновено беше доволна да си поръча пица, да пийне повечко вино и да лежи на дивана, но не и този път.
Сигурна беше, че са арестували когото трябва. Себастиан Бергман беше напълно надхитрен и това беше още един положителен резултат. Тя не можеше да си представи, че той може отново да се промъкне в „Риксморд“. Торкел му беше дал ясно да разбере, че му е дошло до гуша, и дори Себастиан, изглежда, беше стигнал до същото заключение. Да, погледнато като цяло, работата беше свършена. Денят беше успешен. Тогава защо Ваня не можеше да се отпусне?
Защото нещата между нея и Били не бяха наред. Сега, след като случаят навлизаше в не толкова трескава фаза, тя можеше да се съсредоточи върху влошените им отношения. Откакто му каза в колата, че тя е по-добър полицай от него, отношенията им се обтегнаха. И не беше изненадващо. И преди това не бяха много добри, ако трябваше да бъде откровена пред себе си, но след язвителната й забележка в колата вече водеха открита война.
Поне така й се струваше на нея. Били беше започнал пръв, но тя ескалира нещата с глупавото си подмятане и тя трябваше да сложи край на всичко. Не можеше да продължават така. Били беше твърде важен за нея. Ако я караха така, накрая единият от тях щеше да помоли да напусне екипа, а това беше последното, което искаше Ваня. Тя трябваше да оправи положението. Върна се в дневната и взе мобилния си телефон.
Мая отвори фурната и извади гратена с крехко свинско филе. Били сложи на масата дълбока купа с кускус и задушени зеленчуци. Щяха да вечерят рано. Тъй като сега той имаше свободна вечер, бяха решили да отидат на театър. Идеята не беше на Били, но взеха решението заедно. Той не беше чувал за изпълнителите. Според Мая те бяха театрална трупа на име „Спаймънки“ и щяха да изнесат представления в четири вечери тази седмица. Физическа трагикомедия, каза тя.
Били не можеше да си представи какво е това.
– Нещо средно между „Монти Пайтьн“ и Самюъл Бекет – обясни Мая.
Да, това го разбираше. Той харесваше „Монти Пайтьн“. Поне част. Не всичко. Вече беше малко старомодно. Но беше справедливо Мая да избере къде да отидат. Последния път Били избра да отидат на кино и освен това работеше толкова до късно, че се виждаха за кратко. Можеше да издържи два часа британска физическа комедия, ако това означаваше да бъде с Мая. Били наля по една чаша вино за двамата и седна до масата. Навиците му на хранене се бяха подобрили неузнаваемо, откакто срещна Мая. Това му харесваше. Той харесваше много неща у нея. Всъщност всичко. Телефонът му иззвъня и Били погледна екранчето. Ваня.
– Трябва да отговоря.
– Добре. Не се бави.
Той отиде в другата стая. Не беше казал на Мая за разговора си с Ваня в колата. Харесваше и двете и искаше и те да се харесат взаимно. Вероятността за това би намаляла значително, ако Мая разбере за размяната на реплики, която бе съсипала отношенията им. Били седна на дивана и отговори на обаждането.
– Здравей, аз съм – каза Ваня.
– Знам.
– Какво правиш?
Били се замисли. Как да реагира? Реши да й каже истината, поне донякъде.
– Тъкмо ще вечеряме.
– Ти и Мая? – Прозвуча ли леко презрение в начина, по който Ваня произнесе името? Не наблегна ли малко повече на а? Мааая. Или Били си въобразяваше? Търсеше проблеми. Може би.
– Да. Аз и Мая. – Той погледна към кухнята, където Мая отпиваше от виното си. Тя очевидно го чакаше да се върне, за да започне да се храни. – На масата сме. Искаш ли нещо? – Постара се да не прозвучи пренебрежително и грубо.
– Искаш ли да отидем да потичаме?
– Сега ли?
Той не очакваше въпроса. Не му мина през ума, че Ваня може да иска компанията му.
– След малко. След като вечеряте. Навън вече не е толкова горещо.