Микровълновата фурна иззвъня. Рибата беше готова. Урсула отиде да я вземе.
– Погледни оптимистично на нещата. Направила си една хубава разходка до Сьодертеле.
Урсула отвори вратичката на микровълновата фурна и извади чинията. В същия момент чу, че някой влезе в трапезарията. Обърна се и видя, че на вратата се е облегнал Себастиан. Изражението й остана непроменено, когато се върна към вечерята си и телефонното обаждане.
– Днес няма да се върна на работа – каза Ваня. – Би ли казала на Торкел?
– Разбира се. Ще се видим утре.
Урсула затвори, пъхна телефона в джоба си и отиде до масата с чинията си. Погледна Себастиан, докато минаваше покрай него.
– Беше Ваня. Изпрати ти много поздрави.
– Не е – сухо отвърна Себастиан.
– Така е, не е – потвърди Урсула и седна.
Себастиан не помръдна. Урсула започна да се храни мълчаливо. Искаше й се да има нещо, което да чете или да разглежда. Защо беше дошъл? Какво искаше? Каквото и да беше, тя не се интересуваше. Убедена беше, че той вече не трябва да бъде член на екипа. Дори не смееше да си помисли какво би станало, ако медиите направят връзката между жертвите и човек, който участва в разследването. Нямаше начин Торкел да обясни решението си пред шефовете. Урсула беше сигурна в това. Ако нещата се объркат, той можеше да изгуби работата си. Рискуваше много заради Себастиан. Тя се запита дали Себастиан изпитва някаква благодарност и дали съзнава какъв риск поема Торкел. Едва ли.
Урсула трябваше да помисли за някои неща. Лични неща. Например защо не иска да се прибере вкъщи. Дали Торкел е възможност за избор и тази нощ. Колебаеше се. Снощи, докато лежаха един до друг в леглото му, той беше говорил за Ивон и за някакъв нов мъж в живота й. Урсула забрави името му, но имаше чувството, че Торкел я изпитва, за да провери дали между тях може да има нещо повече.
Нещо по-постоянно.
Несъмнено Урсула можеше да обвинява само себе си. Тя беше нарушила две от правилата, които бе определила за връзката им, затова вероятно не би било изненадващо Торкел да си мисли, че може би е готова да преразгледа отношението си и по третото правило. Но той грешеше.
– Как вървят нещата с Микаел? – небрежно подхвърли Себастиан, сякаш прочете мислите й.
Урсула се стресна и изпусна ножа, който изтрака в чинията и после падна на пода.
– Защо питаш? – троснато отвърна тя и се наведе да го вземе.
– Ей така. – Себастиан повдигна рамене. – Да побъбрим.
– Ти никога не бъбриш за дребни неща. – Урсула остави вилицата до ножа и стана. Беше загубила апетита си. Знаеше ли Себастиан нещо за нея и Торкел? Ако беше така, това не беше хубаво. Никак не беше хубаво. Колкото по-малко знаеше Себастиан Бергман, толкова по-добре. Това се отнасяше за всичко. Той притежаваше способността да обръща срещу човека и най-невинната информация. И ако мислеше, че може да я използва в свое предимство, не би се поколебал да го направи.
Себастиан влезе в стаята, придърпа най-близкия стол и седна.
– Мислех си нещо...
– Ммм – отговори Урсула с гръб към него. Тя избърса ръцете си с хартиена кърпа и се накани да излезе.
– Седни за минутка. – Себастиан посочи стола срещу себе си.
– Защо?
– Защото те моля.
– Нямам време.
Докато минаваше покрай него, той хвана китката й. Тя спря и му хвърли поглед, който недвусмислено говореше, че трябва да я пусне веднага. Себастиан не го направи.
– Седни. Моля те.
Урсула дръпна ръката си и го погледна. Тонът на гласа му беше някак различен, без следа от заяждане или високомерие, и в очите му имаше нещо, което й каза, че въпросът е важен. Не защото той ще спечели нещо, а поради някаква друга причина.
Нещо реално.
Нещо значимо.
И беше казал „моля“ – дума, която според Урсула отсъстваше от речника му. Тя седна на ръба на стола, готова всеки момент да скочи и да си тръгне.
– Говорих с Торкел – колебливо започна Себастиан.
– Аха – предпазливо отговори Урсула, все по-убедена, че онова, което ще й каже, няма да й хареса.
– За това, че четирите жертви са имали връзка с мен – продължи той, без да я поглежда в очите. – Сексуална връзка.
Урсула изведнъж осъзна накъде води разговорът. Изобщо не ставаше дума за нея и Торкел, а се насочваше към тема, която тя имаше още по-малко желание да обсъжда.
– Ако има вероятност това да продължи – добави Себастиан с тих и сериозен глас, – ако и други жени са в опасност...