– При кого да отида?
Себастиан знаеше за нея само онова, което беше научил след беседата за Юси Бьорлинг. Не бяха засягали темата при кого би отишла, ако й се наложи внезапно да напусне дома си. Ясно й беше, че той няма как да знае отговора, но пак го попита. Това го подразни. Естествено.
– Откъде да знам, по дяволите? Сигурно има при кого.
– Не знам...
Елинор млъкна. Себастиан стана. Беше направил това, за което бе дошъл. Предупреди я. Не беше негов проблем какво ще направи тя с информацията. Въпреки това я съжали. Въпросът й предполагаше, че няма къде да отиде в случай на спешно заминаване. Толкова ли беше самотна? Той нямаше представа. И не го интересуваше. Но Елинор изглеждаше толкова мъничка, докато седеше на ръба на фотьойла със сключени ръце.
– Може да отидеш на хотел, ако няма къде другаде.
Тя кимна, без да каже нищо. Себастиан се замисли. Можеше ли да си тръгне просто така? В етикета няма правила, които да определят колко време трябва да останеш, след като си казал на някого, че животът му е в опасност. И да имаше, той нямаше да ги спази. Но дали да не остане? Да изпие ли чаша кафе? Не, това щеше да бъде изтълкувано погрешно. Елинор щеше да си помисли нещо. Половин час в кухнята нямаше да я направи по-малко самотна. Забрави за кафето. Щеше да се придържа към плана.
– Трябва да тръгвам.
Тя пак кимна и стана.
– Ще те изпратя.
Те излязоха в коридора. Себастиан отвори вратата и спря. Чувстваше, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво. Нямаше смисъл да я предупреждава отново. Тя беше разбрала сериозността на положението. Той го видя в изражението й. Тръгна надолу по стълбите и чу изтракването на веригата, когато Елинор затвори вратата.
Тя се облегна на вратата и се усмихна. Сърцето й блъскаше бързо в гърдите. Краката й трепереха. Себастиан беше дошъл отново. Разбира се, че ще дойде. Елинор влезе в дневната и седна на дивана, на мястото, което той току-що беше освободил. Усети топлината на тялото му. Това сгря душата й не само заради физическата топлина, останала след него, но и заради загрижеността му. Всичките тези приказки да не пуска никого в апартамента и да се пази от непознати мъже, които може да я заговорят, не бяха ли заобиколен начин да й каже, че не иска тя да се вижда с други? Че принадлежи само на него?
Елинор се облегна назад. Стори й се, че долови мириса му. Себастиан беше срамежлив. Човек не би си го помислил, защото той умело го прикриваше зад фасадата на корав грубиян. Елинор му беше дала няколко възможности да каже какво всъщност иска, да признае истинската причина за посещението си, но той не можа да го направи и измисли тази абсурдна история.
Тя не бива да остане тук.
Трябва да замине.
Бе положила усилия да запази сериозното си изражение. Да се преструва, че му вярва. Всъщност й се искаше да скочи от фотьойла, да го прегърне, да го разтърси и да му каже, че разбира. Предпочете обаче да му позволи да стане така, както той иска. Елинор пак се усмихна. Това, че му беше трудно да й признае, че желае тя да бъде с него, беше много сладко. Но тя го разбираше. Много добре. Те бяха сродни души. Елинор затвори очи и се наслади на удоволствието, че седи там, където беше седял Себастиан. Отдаде се на чувствата си за няколко минути.
54.
Урсула се потопи в топлата вода, облегна глава на ръба на ваната и затвори очи. Беше твърде уморена, за да се отпусне. Денят бе изтощителен, меко казано. Разследването бе приело непредвидим обрат. Никой в екипа не беше засегнат освен нея.
Разговорът със Себастиан върна спомени, които умишлено се беше стремила да изтрие. Спомени, които беше обрекла на забвение. И сега те прииждаха, без покана и нежелани, и я караха да се чувства напрегната и раздразнителна.
Тя изведнъж се стресна. Шум ли беше това? От долния етаж? Застана неподвижно и се заслуша внимателно, но не чу нищо.
Фантазии.
Призраци.
Микаел не беше вкъщи. Беше отишъл на вечеря с клиенти. Щеше да закъснее. Тя не беше поканена. Рядко я канеха. Микаел не обичаше вечери с клиенти в присъствието на съпругата си. И това беше хубаво. Откровено казано, Урсула не се интересуваше много от работата му. Нещата вървяха добре и той беше доволен. Не й беше необходимо да знае повече.
Тя все още беше гладна, когато се прибра вкъщи. Изяде купа мюсли с кисело мляко в кухнята и после си направи сандвич с ръжено хлебче, сирене и нарязана чушка. След като се нахрани, отиде в дневната със студена бира да гледа телевизия, но не можа да се съсредоточи. Себастиан Бергман. Спомените продължиха да се завръщат. Не я свърташе на едно място и тя изключи телевизора и реши да се отпусне в гореща вана. Преди да влезе в банята, провери дали всички врати са заключени и всички прозорци добре затворени. Хвърли пликче с ароматични соли и масла във ваната и пусна водата. Докато ваната се пълнеше, Урсула се съблече и сложи халата си. Връщайки се в банята, се поколеба и сетне поклати глава. Идеята беше налудничава. Все пак обаче извади служебното си оръжие и го взе със себе си. Сложи го върху капака на тоалетната чиния. Щеше да може лесно да го грабне, преди някой да успее да разбие ключалката на вратата на банята. Урсула прогони мисълта.