След един уикенд със Себастиан тя взе чаршаф от коша с прането му. На чаршафа имаше ясни следи от секс. Занесе го в лабораторията в Линшьопинг и помоли за услуга един от бившите си колеги – да направи анализ на ДНК. Колегата веднага разбра, че това не е част от полицейско разследване, и разбираемо, не пожела да бъде въвлечен, но й позволи да използва лабораторията. Затова тя го направи сама. Не беше трудно.
Установи ДНК-то на Себастиан от няколко косъма, които бе взела от четката му за коса. Анализът показа, че едната следа от ДНК върху чаршафа е негова. Естествено. Другата обаче съвпадаше с ДНК-то на Урсула само по някои показатели. С нарастващ ужас тя осъзна какво вижда.
Това беше елементарна криминалистика. Ако профилът на ДНК няма точно същите схеми, но е сходен, може да е на роднина. Колкото по-близки са роднините, толкова по-сходен е профилът на ДНК.
Тези двата бяха много сходни.
Като на сестри.
Урсула каза на Себастиан, който си призна веднага. Да, спял с Барбро. Доколкото си спомнял, той и Урсула никога не си били обещавали да бъдат верни един на друг. Нея я нямало няколко месеца. Какво трябвало да прави? Да живее като монах?
Тя си тръгна.
Може би, но само може би Урсула щеше да понесе изневярата му, ако беше с непозната, но не и с Барбро. Не и със сестра й.
Когато остави Себастиан, тя отиде право в Мелархьойден. Цялото семейство си беше вкъщи, когато Урсула уведоми Барбро какво е научила. Нали сестра й беше казала, че трябва да приключиш едно нещо, преди да започнеш друго? Барбро отрече всичко. Урсула й показа резултата от анализа на ДНК. Андерс се вбеси. Клара и Хампус се разплакаха. Урсула остави дома им в пълна бъркотия. Тогава за последен път видя сестра си. По-късно научи от родителите си, че Барбро и Андерс са се разделили и са се преместили да живеят другаде. Не знаеше къде. Не искаше и да знае. Нямаше намерение да прости на Барбро.
Върна се в Линшьопинг. При Бела. При Микаел, който отново си беше стъпил на краката. Обсъдиха положението и след известно време Урсула успя да убеди семейството си да се премести в Стокхолм. Обичаше работата си. Нямаше да се откаже от нея само защото Себастиан Бергман беше свиня. Можеха да работят заедно. Тя щеше да се погрижи за това.
Изпревари другите и отиде при Себастиан. Каза му, че ще работят заедно. Мразеше него и онова, което беше направил, но нямаше да се откаже от работата си. Нямаше да му позволи да разруши нищо друго, свързано с нея. Ако той дори подшушнеше на някого, че са имали връзка, щеше да го убие. Наистина му го каза. И говореше сериозно. Себастиан беше нехарактерно отзивчив. Удържа на обещанието си и доколкото й беше известно, не бе проронил и дума за връзката им на никого. Микаел и Бела се преместиха в Стокхолм. Животът продължи. Нещата вървяха добре на всяко ниво – семейството и работата й. Но нямаше по-щастлив човек от Урсула, когато Себастиан напусна „Риксморд“ през 1998 година.
Сега обаче се беше завърнал.
И нито горещата вода, нито ароматични соли и масла можеха да я накарат да се отпусне.
Сега Урсула лежеше във ваната със зареден пистолет върху тоалетната.
И мислеше за неща, които няколко години се беше опитвала да забрави.
Да, Себастиан Бергман се беше завърнал.
По възможно най-лошия начин.
55.
Навън беше идеална лятна вечер, все още светло и топло, но както обикновено, затворниците от крилото с максимална охрана се подготвяха за нощта. Някои вече бяха влезли в килиите си, но други седяха в общата стая. Заключваха ги в седем. Те сметнаха, че това е твърде рано, когато ги уведомиха, че вечерните им занимания са намалени с два часа, но протестите им бяха напразни.
Едвард Хинде винаги влизаше последен в умивалнята. Тази вечер обаче не беше сам, а в компанията на един новодошъл затворник, който още не знаеше установения ред в отделението и вече два дни подред идваше в умивалнята в седем без петнайсет. Поведението му дразнеше Едвард, който реши, че когато му се удаде възможност, ще му даде да разбере, че умивалнята е само негова в този час. Ветераните знаеха това и мълчаливо излизаха, преди да дойде Хинде. Едвард стоеше пред огледалото и миеше лицето си. В помещението имаше десетина умивалника под нечупливо огледало, което минаваше по цялата дължина на облицованата с плочки стена. От другата страна, малко по-нататък, бяха душовете и тоалетните. Хинде се беше втренчил в мокрото си лице и дори не погледна двамата надзиратели, които минаха покрай него.