Тя зави и изгледа убийствено един моторист, който мина край нея, показвайки ѝ среден пръст.
— Но предполагам, че в твоите планове не влиза да се чука с други — казах аз.
— Твърди, че е свикнал да има много отворени връзки. Смятал, че сме били на едно мнение за това. И че ако поискам друго от него, ограничавам свободата му. Че не съзнавам същественото — че ме обича. И ако не разбирам това, значи, съм назадничава. Казах му, че не се смятам за способна да имам подобна връзка, и той ме заряза. Не разбирам нищо.
Пръстите ѝ трепереха на волана.
Спомних си за „мъжа ластик“ на Касандра. Затова се осмелих да ѝ кажа:
— Подлага те на изпитание.
— Какво?
— Подлага те на изпитание, Аурора. Да види докъде си способна да стигнеш. Искам да кажа, да го търпиш.
Тя ме погледна недоумяващо.
— Заряза ме, не чу ли? — Тя направи дълга пауза. — Може би е вярно. Може би наистина съм назадничава и неуверена и щом ми казва, че ме обича, би трябвало да не придавам значение на нещо толкова банално като това да спи с други, защото иска връзката ни да е различна… не знам… Вече не знам какво сме. Вече не знам нищо.
— Но не разбирам… какво лошо има в това да правите секс?
— Ти не го разбираш. — Устните ѝ се полуотвориха. — Още не съм го правила с никого.
— С никого? — изненадах се аз.
Тя поклати отрицателно глава.
— Секс?
Тя наведе глава върху волана. После ме погледна изпод око.
— Не съм го казвала на никого. Освен на него. И на теб. И най-абсурдното в случая е, че го бях избрала, защото…
— …защото не е проявявал интерес — отсякох аз.
Това вече наистина ме вбеси. Аурора беше хубава. Може би не беше жена, която веднага привлича вниманието, но беше хубава. Късата ѝ коса, черна като очите ѝ, контрастът със светлата ѝ кожа. Беше истинска Бети Буп[9] без грим.
Страдащата красавица потъна в мълчание. Едри сълзи, като на героиня в анимационен филм, се търкаляха по бузите ѝ и тя натискаше педала на газта с настървение всеки път когато съзираше на хоризонта зелен светофар, сякаш искаше времето да тече със същата скорост.
Защо никой не ни бе научил да се храним с желание, да правим секс с желание, да обичаме без страх? Точно това означаваше да предпазиш някого, а не онова, което бяха причинили на Аурора.
Вбесих се и на себе си, и на нея, и на всички, които ни бяха направили такива. Когато стигнахме до светофара на улица „Мария де Молина“, преди да поемем по автомагистралата, слязох и седнах до нея. На естественото ми място — това на пътника.
Тя ме погледна унило.
— Виж, Аурора — започнах, без да имам представа как ще продължа, — от толкова отдавна полагаш всячески усилия връзката ви да проработи, че вече не виждаш нищо отвъд нея, но защо не се опиташ да я погледнеш от друг ъгъл? Не преставаш да се питаш какво си за него, но питала ли си се какво е той за теб? Какво чувстваш ти? Знам, че е трудно, но защо не заявиш на глас и своите потребности? Не знам… няма нищо лошо в това да издигнеш собствени стени, които никой не трябва да преминава, защото, ако ги преминат, те нараняват. Не трябва да се боиш, че ще престанат да те обичат заради това. — Извадих една дъвка, отхапах половината, дадох ѝ другата половина. Тя я пъхна в устата си. — Не си толкова странна. Съвсем нормално е да не искаш партньорът ти да спи с други, пък било само от хигиенична гледна точка, но във всеки случай това е без значение. Въпросът е, че на теб не ти харесва. И точка. Така че трябва да се запиташ дали той е това, което искаш и което търсиш.
Погледнах я през отражението на стъклото. Чух как дъвче ожесточено. Сълзите ѝ отново бликнаха още по-силно.
— Знаеш ли, Марина? Винаги съм мечтала да имам семейство. — Отражението ѝ се усмихна тъжно. — От малка искам да стана майка. Но никога не съм имала повече от две хиляди евро в банката, нито повече от два месеца мъж в живота ми. А съм почти на четирийсет. Винаги съм се бояла, че ще ме наранят. А Макси се появи в живота ми, без да иска нищо. Свалих гарда. Почувствах, че е човек, който си търси партньорка. Трябва да избера някого, иначе никога няма да бъда майка.