— Няма да е зле да ми дадеш да прочета някои произведения на Аполинер — казах накрая.
Това предизвика бурен смях, който се смеси с аромата на жасмин и привлече вниманието на неколцина клиенти.
Точно в този момент видяхме Виктория да върви бързо по улицата с много къси дънкови панталонки, които откриваха атлетичните ѝ крака, с конска опашка, маратонки и тениска, на която имаше надпис: Тrouble Maker[13].
— Истинска заявка за намерения — отсече Гала, когато я видя.
Но това, което заяви, когато дойде при нас, надхвърли всякакви очаквания.
Виктория си пое дъх и лицето ѝ придоби изражение на върховно задоволство.
— Момичета, открих подчинението — каза тя, като застана с ръце на кръста пред нас.
Гледахме я с широко отворени очи. Тя духна бретона от очите си.
— Открих, че не ми харесва да командвам в леглото — продължи тя убедено. — Вярно е! По цял ден командвам. Страхотно е, че между чаршафите не е така. Къде е Касандра? Трябва да ѝ го кажа.
— Но какво става днес? — възкликна Гала, докато ѝ връчваше чаша с питие.
— Че сте стигнали до четирийсетте — заключи Оливия, вдигайки чашата си.
И с вика: „Животът е неотложна задача!“, всички вдигнахме чаши със сангрията с бяло вино, която сега знаехме, че е още по-опасна от тази с червено.
През онези две седмици следяхме с интерес старта на идилията между Франсиско и Виктория. Откакто започнаха да се срещат, Оливия им оставяше ключовете от оранжерията веднъж седмично и те прекарваха няколко часа, лудувайки в задната стаичка върху японския сгъваем дюшек, вдишвайки заедно прашеца на цветята и сгъстявайки кондензацията по прозорците.
Разбира се, онова място беше много по-дискретно, отколкото ако ги видеха да влизат в някой хотел.
И може би защото знаех това, всеки вторник сутринта имах чувството, че долавям сладникав аромат като на току-що разтворило се цвете, който беше различен от всеки друг. За мен това беше мирисът на онази нова страст.
— Твоят археолог ти се отразява добре, скъпа. Кожата ти блести — отбеляза Оливия.
Тя се разсмя.
— Просто не се стресирам толкова — отвърна, като разроши косата си.
— Той обаче изглежда по-уморен — пошегува се Гала.
— И разсеян — добавих аз.
Тогава ми хрумна да им разкажа как в петък, когато Франсиско бе дошъл, за да остави посланието си под формата на цвете за своята любима, забрави на плота папки с документи. И тъй като не знаех чии са, ги бях отворила. Бяха рисунки на дървета с цифрови обозначения. Имаше също и сканирани стари документи. Това, изглежда, заинтересува Оливия.
— Защо не ми каза по-рано? Не вярвам да ги е забравил. Може би са за мен — каза ми тя тихо и ме помоли да не му ги връщам, докато не установи, че не са нещо, което „ѝ дължал“.
Спомням си, че думите ѝ ме заинтригуваха и че отново видях на челото ѝ да се появява онази бръчка, която се очертаваше, когато беше неспокойна.
При толкова секс, витаещ във въздуха, разговорът този следобед се завъртя около любовниците. За Гала идеалната предпоставка беше потайността. Гаранция според нея, че няма да ѝ досаждат с глупости.
— Предпочитам да ми досаждат в леглото — добави решително тя.
— Но дори и така винаги се опитват да те окупират — казах ѝ аз.
— А представяш ли си, ако са необвързани! Ще се намърдат в дома ми, както се случи с горката Аурора!
В галерията влезе една двойка. Не се различаваше добре кое беше момчето и кое момичето, защото и двамата имаха къса коса и бретон, сресан на една и съща страна. Всеки носеше по един минибулдог под мишница.
— Но твоят водотърсач не е женен, нали?
Гала сбърчи нос. Сега успях да видя това съвършено ясно.
— За да престана да търся други мъже, той трябва да ме накара…
— Да се влюбиш в него — изтърси Оливия. — Трябва да те накара да се влюбиш в него.
Гала се изсмя малко по-гръмко от обичайното. Едно от безполовите същества с бретон подаде глава и попита какви са тези цветя, които миришат толкова хубаво. Оливия стана и каза, че ще им приготви букет.
От своя страна Виктория, която изпращаше неуморно съобщения от мобилния си телефон, заяви с отнесено изражение, че ако има истинска любов, човек трябва да сподели живота си с другия — коментар, който не остана незабелязан, като се имаха предвид обстоятелствата.
— Спътник — каза тя убедено. — Който да сподели живота ти със страст.
Разговорът ни, изглежда, подразни Оливия, която ни слушаше от вътре. Тя подаде глава.