С тези думи му обърна гръб и си тръгна с гордо вдигната глава, докато смаяният Катул не смееше дума да продума. От срам дори не се появи на заседанието на следващия ден. Но все пак реши да изпълни задълженията си на патрон, като убеди самите заседатели да оправдаят обвиняемия. Ако ще Катон да извади повече доказателства, отколкото навремето Цицерон срещу Верес, Вибий трябваше да бъде оправдан. Катул нямаше намерение да раздава подкупи; устните увещания излизаха безплатни, а и изглеждаха по-етични. Един от заседателите беше Марк Лолий, квесторът — колега на Катон. Той се съгласи да гласува в полза на оправдателна присъда. Обаче беше тежко болен и се наложи Катул да му осигури носилка. Когато съдът се произнесе, решението беше „АБСОЛВО“, оправдан. Благодарение на Лолий гласовете се изравниха, което автоматически освобождаваше обвиняемия.
Но дали това беше достатъчно Катон да се признае за победен? Не, ни най-малко. Когато Вибий се яви на работното си място, той просто му прегради пътя. Вибий беше уволнен, а Катон нямаше намерение да го назначава повторно. В крайна сметка дори Катул, който се наложи да присъства на грозната сцена край храма на Сатурн, трябваше да отстъпи. Клиентът му беше изгубил мястото си. Катон дори отказа да му се изплати дължимата заплата.
— Длъжен си! — крещеше Катул.
— Не съм длъжен! Той е излъгал държавата и дължи на хазната много повече пари, отколкото му е заплатата. Така поне ще компенсираме загубите.
— Ама защо? — питаше Катул. — Съдът призна Вибий за невинен!
— Да, ама аз не съм го признал! — отвърна му Катон. — Няма да взема под внимание гласа на един болен човек! Той имаше висока температура и изобщо не е знаел какво гласува.
Наложи се нещата да останат както си бяха. Убедени, че Катон ще изгуби словесния двубой, малцината оцелели чиновници в хазната бяха готови да празнуват. Но след като Катул отведе плачещия Вибий, като по чудо всички сметки и дела се изгладиха; длъжниците трябваше да пренасрочват падежите, кредиторите си получиха обратно пари, за които вече не смееха да се надяват. Марцел, Лолий, Катул и изобщо целият сенат също разбра намека. Голямата война за хазната беше свършила и само един от участниците в нея стоеше още на краката си: Марк Порции Катон. Рим сипеше хвалебствия по негов адрес, удивен от самия факт, че в римската управляваща класа има неподкупен човек. Катон стана известен.
— Това, което не мога да разбера — споделяше съсипаният Катул пред Хортензий, — е какво смята да прави Катон със себе си! Той наистина ли разчита, че като е неподкупен, ще събере много гласове на изборите? Номерът може и да мине в трибутните комиции, но ако продължава в този дух, никога няма да спечели сърцата на центуриатните комиции. В цялата първа класа няма да се намери човек, който да го подкрепи.
Хортензий имаше други виждания по въпроса.
— Разбирам, че Катон те постави в доста неловко положение, Квинт, но все пак трябва да кажа, че му се възхищавам. Защото си прав. Той никога няма да бъде избран за консул от центуриатните комиции. Представи си що за страст бушува в гърдите му, за да може да си позволи подобна честност!
— А ти — ядоса се Катул — си просто един дилетант с много пари и желание да бъде оригинален!
След като спечели голямата война за хазната, Марк Порций Катон се зае да си търси нови полета за подвизи. Откри ги, докато разлистваше финансовите отчети от времето на Сула, съхранявани в специално построения от диктатора Табуларий. Отчетите бяха доста стари, но пък един от най-изрядните му подсказа следващата война, която трябва да поведе. Ставаше дума за списъка на всички хора, които са получили по време на суланската диктатура сумата от два таланта, изплащана при залавянето на всеки обвинен в държавна измяна и проскрибиран римски гражданин. Катон се захвана да разследва всяко име в списъка с изплатените суми (срещу много имена бяха отбелязани няколко пъти по два таланта) със скритата мисъл да даде на съд всички онези, които лично са извършили насилие, за да се сдобият с парите. По онова време беше напълно законно да се убиват хората от списъка с проскрибциите, но Сула отдавна беше мъртъв, а Катон не очакваше, че закоравели убийци и гнусни предатели ще спечелят симпатиите на съда дори ако действащите съдилища бяха създадени от Сула.
За голямо съжаление сред благородните съображения на Катон имаше и едно не чак толкова възвишено — в своето начинание той виждаше случай да създаде неприятности на Гай Юлий Цезар. Цезар вече беше приключил мандата си на едил и му беше връчена нова служба: назначиха го за съдия в съда за убийствата.