Според римските разбирания кръстопътят е място на духовна дейност, затова трябва да се закриля срещу злите сили. Кръстопътят беше мястото, където се събираха ларите, а ларите бяха всички онези десетки хиляди невидими духове, които изпълваха Подземния свят и съсредоточаваха своята сила върху кръстопътищата. Затова на всеки кръстопът се издигаше олтар на ларите и всяка година около началото на януари се провеждаше празник, наречен Компиталии, на който ларите се умилостивяваха. През нощта преди Компиталиите всеки свободен гражданин на местността около някой кръстопът трябваше да закачи на олтара на ларите вълнена кукла, а всеки роб — вълнена топка; в Рим живееха много хора и олтарите се претрупваха от кукли и топки, затова колегията на кръстопътя трябваше да плете въжета. Куклите имаха глави, защото свободният гражданин притежава глава, преброявана периодически от цензорите; топките нямаха глави, защото никой не броеше робите. И все пак робите представляваха важна част от празненствата. Както на Сатурналиите, така и на Компиталиите те участваха наравно с римските мъже и жени и именно роби (освободени от знаците, сочещи безправното им положение) извършваха жертвоприношението на угоено прасе за ларите. А всичко това се уреждаше от колегиите на кръстопътищата под върховния надзор на градския претор.
И така, една колегия на кръстопътя представляваше религиозно братство. Всяка колегия си имаше свой пазител, наречен вилик, който се грижеше за това всички жители на района да се събират редовно в специално заведение, неподлежащо на наеми и данъци, в близост до кръстопътя и олтара на ларите. Хората от колегията поддържаха кръстопътя чист и непривлекателен за злите сили. Повечето от кръстовищата в Рим нямаха колегии, такива се полагаха само на големите пресечки.
Една подобна колегия се помещаваше на приземния етаж на къщата на Аврелия и неин пазител и управител беше Луций Декумий. Преди Аврелия да се нанесе в многоетажната къща и да му сложи юздите, Декумий разгръщаше изключително доходоносна дейност, като осигуряваше закрила на всички продавачи и занаятчии в района; когато Аврелия доказа силата на своя характер и го убеди, че не е добре да й се противи, той просто прехвърли дейността си в района от другата страна на Вия Сакра и Вик Фабриции, където тамошната колегия не се беше заела е подобен бизнес. Макар според римския ценз Луций Декумий да принадлежеше едва към четвъртата имуществена класа и да беше част от триба Субурана, той не беше човек, на когото да не обърнеш внимание.
В сътрудничество с пазителите на другите подобни колегии на територията на Рим Декумий успешно се бе противопоставил на опита на Гай Пизон да сложи край на дейността им заради политическите услуги, които били оказали на Манилий. Затова Гай Пизон и добрите люде бяха принудени да си търсят другаде изкупителна жертва, най-вече в лицето на самия Манилий. Той успя най-напред да се спаси от обвинение в незаконно присвояване на имущество, но впоследствие го осъдиха на вечно изгнание заради държавна измяна и конфискуваха цялото му имущество до последната сестерция.
За нещастие заплахите за колегиите не изчезнаха след края на мандата на Гай Пизон. Сенатът и конниците от осемнайсетте центурии си бяха втълпили, че съществуването на колегиите на кръстопътищата предлагат места, където политическите им врагове могат спокойно да се събират и да съзаклятничат под предлог, че извършват религиозна дейност. И ето, че Луций Цезар и Марций Фигул се готвеха да забранят колегиите.
Луций Декумий отиде да търси обяснение от своя любим съсед и приятел Юлий Цезар.
— Не е честно! — повтори той.
— Знам, татенце — въздъхна Цезар.