О, забравих да ти кажа, че когато пристигнал в Пантикапей, той принудил Махарес да се самоубие. Жажда за кръвта на своите собствени роднини, това е нещо, което никога не мога да разбера у източните царе. Докато се занимавал с новата си армия, Фанагория (градът на отсрещната страна на Боспора) се вдигнала на бунт. Водач на бунта бил друг син на Митридат, Фарнацес. Аз и на него му бях писал. Естествено Митридат потушил въстанието, но допуснал голяма грешка. Помилвал Фарнацес. Фарнацес му се отплатил, като събрал край себе си нова банда метежници и щурмувал стените на Пантикапей. Това било краят и Митридат го усетил. Затова избил колкото дъщери му били останали, заедно със съпругите, конкубинките, че дори и със синовете си, някои от които били невръстни деца, и погълнал огромна доза отрова. Но не подействала, защото той толкова успешно се е предпазвал от отрови, че организмът му бил придобил имунитет. Най-накрая работата свършили галите от личната му охрана. Пронизали стареца с меч в гърдите. Аз после го погребах в Синоп.
Междувременно аз бях на поход в Сирия. Сирия вече си няма собствени царе. На мен ми е омръзнало от източни деспоти. Сирия ще се превърне в римска провинция, така ще е по-добре за нея самата. Освен това ме привлича идеята да настаня постоянна римска армия по бреговете на Ефрат: нека партите се позамислят. Уредих и проблемите между гърците, отвлечени навремето от Тигран, и арабите, които са се наместили по неволя в техните земи. Мисля, че някой ден арабите ще са ни от голяма полза, затова пратих част от тях обратно в пустинята. Но се постарах да не ги отпратя току-така. Абгар — разбрах, че е създал доста главоболия на младия Публий Клодий в Антиохия, но какво точно му е направил, че го е изгонил, не знам, — го направих цар на скинитските араби, след това направих още един цар — със забележителното име Сампсикерам, и т.н. Тази работа наистина ми е по вкуса, Цезаре, човек се чувства удовлетворен да сваля и качва царе на престола. Тук хората не са особено практични и постоянно намират за какво да се карат. Много глупаво. Страната е толкова богата, че би трябвало да има от всичко за всеки, но те пак се разправят. Но пък и аз нямам причини да им се сърдя. Гней Помпей от Пицен вече си има клиенти — царе! Казвам ти, наистина съм Велик.
Най-неприятни от местното население са евреите. Много странни хора. Навремето са си живели добре при царица Александра. Но след смъртта й синовете й се хванали за гушите, като проблемите допълнително се усложняват и от религиозни въпроси. Изглежда, евреите много държат на религията си. Единият син трябвало да стане върховен жрец, доколкото поне разбрах. Другият искал да стане еврейски цар. Онзи, дето бил върховен жрец, казва се Хиркан, решил, че ще е най-добре, ако съчетае двете длъжности. Двамата си обявили война и в крайна сметка Хиркан бил победен от брат си Аристобул. Но изведнъж се появява някакъв идумейски принц на име Антипатър, който подшушнал нещо в ухото на Хиркан и го убедил да се съюзи с царя на набатейците Аретас. Според сключената сделка Хиркан щял да предаде на Аретас дванайсет арабски града, които били под еврейска власт.
Двамата обсадили Аристобул в Йерусалим, както евреите казват на Хиеросолима.
Аз пратих моя квестор, младия Скавър, да уреди споровете. Трябваше да се посъветвам с някого. Скавър решил, че правото е на страната на Аристобул, и заповядал на Аретас да се прибира в Набатея. Но Аристобул устроил засада на арабина при Папирон ли беше, какво беше, забравих, и избил армията му. Когато стигнах Антиохия, се разбра, че Аристобул вече бил еврейски цар, а Скавър не знаел какво да стори. Сега получавам подаръци и от двете страни. Да можеше да видиш какво ми е изпратил Аристобул, Цезаре: истинска лоза с плодове, само че направена от чисто злато.
Както и да е, заповядал съм на двете страни да се явят при мен другата пролет в Дамаск. Надявам се Дамаск да се окаже с приятен климат, защото смятам да зимувам в града и оттам да сложа край на споровете между Тигран и царя на партите. Човекът, с когото ми е най-интересно да се срещна, е Антипатър, идумеецът. От това, което слушам за него, трябва да е много умен. Навярно е обрязан. Почти всички семити се обрязват. Доста странна практика. Аз съм си доста привързан към кожичката, и в буквален, и в преносен смисъл. Ето, виждаш ли! Излезе почти като сполучлива игра на думи. Това е, защото Варон все още е при мен, а също и Леней и Теофан от Митилена. Доколкото разбирам, Лукул е почнал да се хвали, че е занесъл в Италия този фамозен плод, наречен череша, но пък и аз няма да се върна с празни ръце: натоварил съм се с всякакви корени и семена, включително на някакъв сладък лимон, какъвто намерих в Мидия — оранжев лимон, представяш ли си? Италийският климат би трябвало добре да му се отразява, понеже обича сухото време и дава плодове през зимата.