Е, стига толкова празни приказки. Време е да мина по същество и да ти съобщя защо ти пиша. Ти си много хитър и ловък политик, Цезаре, а на мен не ми е убягнало, че в сената винаги си говорил в моя полза, при това с успех. Никой друг не се изказа в моя полза по пиратския въпрос, само ти. Мисля, че ще остана на изток още две години, затова се очаква да се върна в Рим по времето, когато ти напускаш преторския пост — ако се възползваш от законите на Сула и като патриций се кандидатираш две години по-рано от приетото.
Но докато се прибера у дома, политиката изисква да имам винаги под ръка поне един свой човек сред народните трибуни. Догодина се пада ред на Тит Лабиен, а съм сигурен, че го познаваш, защото преди десетина години двамата заедно сте служили при Вация Исаврик в Киликия. Той е добър човек, родом е от Цингул, точно в средата на моята родна страна. И той е умник. Твърди, че навремето добре сте се разбирали. Знам, че догодина няма да бъдеш магистрат, но може би ще помагаш на Тит Лабиен. А може и той на теб да ти помага, не се притеснявай да го помолиш. Дал съм му инструкции. На следващата година — когато ти би трябвало да си претор — мой човек ще бъде по-малкият брат на Муция, Метел Непот. Правя си планове да се прибера, преди да е слязъл от длъжност, но не мога да съм сигурен.
Та това, което искам от теб, Цезаре, е да наглеждаш от мое име как върви животът в Рим. Ти ще стигнеш далеч, нищо че ти оставям малко страни да завладееш! Не съм забравил, че точно ти ми посочи пътя да стана консул, докато онзи продажник Филип нехаеше.
Приятелят ти от Митилена, Авъл Габиний, ти праща сърдечните си поздрави.
Е, защо пък да не го кажа направо: направи каквото можеш, за да осигуря земя за войската си! Още е рано Лабиен да се занимава с това, задачата ще бъде прехвърлена на Непот. За целта го пращам в Рим далеч преди изборите. Жалко, че няма да бъдеш консул, когато се разиграе голямата битка, още ти е рано. И все пак, нищо чудно борбата да се проточи до избирането ти, а тогава ще ми бъдеш от голяма помощ. Няма да е лесно.
Цезар остави това необичайно дълго писмо на писалището си и се замисли. Макар да му се струваше наивна, голата проза на Помпей го забавляваше; освен това Помпей му пишеше в доста непринуден стил, все едно в стаята беше влязъл самият той, докато изгладените политически обръщения, които Варон пишеше за пред сената, далеч нямаха подобно въздействие.
Когато за пръв път срещна Помпей — онзи паметен ден, когато Великият беше дошъл у леля му Юлия, за да иска за жена Муция Терция, — Цезар го възненавидя. По много причини вероятно никога нямаше да изпитва топли чувства към този човек. И все пак времето и контактите им донякъде бяха загладили първоначалното отношение и напоследък Цезар имаше по-скоро високо мнение за знатния си съгражданин. Е, Помпей още дразнеше със селските си маниери и надменността си, а най-вече — с навика си да пренебрегва законите. И все пак той беше надарен човек и всичко му идеше отръки. Много рядко правеше погрешни стъпки, а колкото повече остаряваше, толкова по-стабилно следваше правилната посока. Разбира се, Крас го мразеше от дъното на душата си, което създаваше известни трудности. Налагаше се Цезар внимателно да балансира между двамата.
Тит Лабиен? Жесток и кръвожаден варварин. Висок, як, с къдрави коси, крив нос и черни очи, режещи като с нож. Все едно се беше родил на кон. Мнозина римляни, че дори и Цезар, се бяха питали какви са истинските корени на Лабиен. А самият Помпей навремето се беше чудил дали кърмачката — робиня Мормолика не е откраднала новороденото дете на стария Тит Лабиен от люлката, за да постави собствената си рожба на негово място. Интересно как самият Лабиен е говорил пред Помпей колко добре са се разбирали с Цезар навремето. Това беше донякъде вярно. Двамата бяха превъзходни ездачи и бяха прекарвали много време в галопиране из равнината край Тарс, обсъждайки най-добрата тактика за използване на конницата в бой. И все пак Цезар никога не е чувствал Лабиен близък, нищо че той беше умен и способен човек. Лабиен можеше да се използва, но не биваше да му се има доверие.
Цезар донякъде разбираше защо Помпей се тревожи за съдбата на Лабиен като народен трибун, та чак се обръща към един патрицианец да му помага. Новата колегия беше съставена от доста разнородни хора, но което беше по-важно — независими люде, които щяха да подкарат каруцата в десет различни посоки едновременно. Със сигурност щяха да се надпреварват да си налагат вето един на друг. Но пък в едно отношение Помпей грешеше: ако Цезар беше подреждал вместо него в каква последователност хората му да бъдат избирани за трибуни, щеше да запази Лабиен за по-късно: за времето, когато Помпей ще отвори въпрос за оземляването на войниците си. Цезар знаеше, че Метел Непот е като всички Цецилии: нямаше да намери необходимата злоба, за да успее. Подобни задачи трябваше да се връчват на пиценски провинциалисти без знатни предци, те най-добре знаеха как да се оправят сами срещу всички.