Освен това синът й беше все така обвързан със Сервилия. Изглежда, нищо не беше в състояние да ги раздели. За съжаление Юлия, която наближаваше тринайсетия си рожден ден и вече имаше мензис, проявяваше все по-очевидна нетърпимост към Брут. Е, нищо не можеше да предизвика момичето да се държи грубо или нетактично с него, но вместо да се влюби по-силно в годеника си — сега, когато у нея проговаряше жената, — Юлия ставаше все по-хладна и детската й загриженост се изместваше от скука. Това беше пагубно за всеки брак.
Това бяха проблемите, които измъчваха Аврелия, но с тях грижите не свършваха. Така например даваше си сметка, че апартаментът й е твърде скромен за човек в положението на Цезар. Клиентите му вече не можеха да се поберат едновременно в атрия, а и адресът не беше подходящ за човек, който възнамерява след пет години да бъде консул. Тя не се съмняваше в избора на сина си за най-висшата длъжност. С неговото име, потекло, обществено поведение, външен вид, чар и интелектуални способности, за каквото и да се кандидатираше Цезар, винаги щеше да събере най-много гласове от всички. Той имаше безброй врагове, но никой не можеше да разруши здравата основа, на която беше стъпил сред представителите на първата и втората класа. А за изборите за консул именно първите две класи решаваха всичко. Да не говорим, че в очите на останалите обществени съсловия Цезар се ползваше с авторитет, какъвто нямаше никой от неговите събратя. Той се чувстваше еднакво сигурен сред най-богатите и сред най-бедните римляни. И все пак Аврелия нямаше как да заговори за нов дом, без да засегне неприятния проблем с парите. Да бъде или да не бъде? Да отвори ли дума или нищо да не каже?
Аврелия си пое тежко дъх и положи ръцете си на масата.
— Цезаре — започна тя, — догодина ще се кандидатираш за претор. А аз предвиждам един доста сериозен проблем.
— Адресът ми — сети се той.
Тя кисело му се усмихна.
— Поне си досетлив.
— Това да не е прелюдия към някоя разправия за пари?
— Не, не е. Или май е по-правилно да кажа: надявам се, че не е. През годините успях да поспестя нещо, а бих могла да заложа инсулата за някой сериозен заем. Като съберем спестяванията и заема, мога да ти дам, колкото да си купиш къща на Палатина или в Карина.
Цезар прехапа устни.
— Много щедро от твоя страна, майко, но както не мога да приема пари от приятелите си, така няма да ги приема и от теб. Нали ме разбираш?
Изглеждаше невероятно, че Аврелия е на шейсет и една. По лицето й не забелязваше нито една бръчица, може би защото леко беше напълняла.
— Знаех, че така ще отговориш — невъзмутимо отвърна Аврелия. След което подхвърли уж между другото: — Чувам, че върховният понтифекс Метел Пий е заболял.
Това като че ли го изненада.
— Кой ти каза?
— Най-напред Клодия. Според съпруга й Целер цялото семейство било отчаяно. Емилия Лепида го потвърди. Метел Сципион бил много потиснат от състоянието на баща си. Откакто жена му почина, не се чувствал добре.
— Вярно е, че старият не се е появявал отдавна в сената — съгласи се Цезар.
— Няма и да се появи. Като ти казвам, че е заболял, имам предвид, че умира.
— И?
— Когато умре, колегията на понтифексите ще трябва да привлече нов върховен понтифекс. — Големите очи на Аврелия блестяха от вълнение. — Ако те назначат за върховен понтифекс, Цезаре, ще можеш с един удар да разрешиш няколко проблема наведнъж. Най-вече ще докажеш пред кредиторите си, че консулството няма да ти се изплъзне. А това ще означава, че кредиторите ти ще се съгласят да отложат падежите за след края на преторския ти мандат. Имам предвид, че ако случайно ти се падне да управляваш Сардиния или Африка, няма да успееш да възстановиш загубите си. А ако наистина стане така, кредиторите ще се изнервят.
— Много добре си пресметнала нещата, майко.
Аврелия продължи:
— На второ място службата на върховен понтифекс ще ти осигури превъзходно жилище за сметка на държавата. Освен това ще станеш понтифекс цял живот, затова и държавният дом ще си остане твой. Той се намира на самия Форум, голям е, удобен… Та затова — допълни майка му — вече започнах да подготвям съпругите на колегите ти понтифекси.
Цезар въздъхна.
— Планът е великолепен, майко, но не можем да го изпълним. При условие, че в колегията членуват хора като Катул и Вация Исаврик — да не говорим за останалите, — шансовете ми се нищожни. Най-малкото, защото е прието човек да стане върховен понтифекс, след като вече е бил консул, а не обратното. И второ, защото в колегията са най-заклетите консерватори в сената. Те не ме обичат.