— Нищо не ми струва да опитам — настоя Аврелия.
В този момент обаче Цезар се сети какво може да се направи. Той отметна глава назад и гръмко се засмя.
— Да, майко, точно така! Залавяй се за работа! Знам как ще стане. Ох, каква буря се задава!
— И какво точно знаеш?
— Всъщност дойдох да поговорим за Тит Лабиен, който е, сигурен съм, че знаеш, тазгодишният човек на Помпей в колегията на трибуните. Трябваше да помисля на глас пред някого. А ти си толкова умна, че като подхвърля някоя мисъл, тя много добре отскача от теб.
Аврелия вдигна вежди.
— Е, благодаря все пак! Дали идеите не отскачат по-добре от Сервилия?
Цезар отново се засмя. Аврелия рядко прибягваше до намеци, но понякога беше находчива като Цицерон.
— Ако трябва да бъда сериозен… — обясни Цезар. — Знам какво мислиш за тази връзка, но не ме смятай за глупак. Сервилия много разбира от политика. Освен това е влюбена в мен. И все пак тя не е член на моето семейство, а и не мога да й имам пълно доверие. Когато я използвам за стена, винаги гледам да не изтърва някоя топка по невнимание.
— Това много ме успокоява — не се въздържа да отбележи Аврелия. — И какво толкова гениално ти хрумна?
— Когато Сула премахна закона на Домиций Ахенобарб за свещенослужителите, той отиде дори една крачка по-далеч, отколкото повеляваше традицията навремето. Защото отне правото на народното събрание да избира своя върховен понтифекс. Преди Сула върховният понтифекс винаги се е избирал от народа, никога не се е назначавал от колегите си. Ще накарам Лабиен да възвърне правото на избор на понтифексите и авгурите на трибутните комиции. Ще върне и избора на върховния понтифекс. На народа идеята ще се хареса.
— На народа се харесва всичко, което е против законите на Сула.
— Именно. Тогава ми остава единствено — изправи се Цезар от стола — да се кандидатирам за върховен понтифекс.
— Тогава нека Тит Лабиен действа още сега, Цезаре. Не отлагай за по-късно! Никой не знае колко време му остава на Метел Пий. Той е толкова самотен без своята Лициния.
Цезар пое ръката на майка си и я поднесе до устните си.
— Майко, много ти благодаря. Въпросът ще намери своето решение съвсем скоро. Това е закон, който Помпей ще подкрепи. Той има голямо желание да стане понтифекс или авгур, но знае, че никога няма да бъде приет доброволно от колегиите. Докато при евентуални избори ще спечели.
От триклиния се разнасяха все по-силни смехове, отбеляза Цезар, щом се озова в приемната. Имаше намерение веднага да си тръгне, но все пак размисли, че е редно да навести и жена си.
„Страшна сбирка, няма що“ — мислеше си той, докато наблюдаваше гостите от вратата. Помпея беше преустроила цялото помещение, като го беше претрупала с кушетки, безброй много пурпурни възглавници и завивки, банални, пък дори и скъпи вещи, фрески и статуи. Доколкото се виждаше, спалнята й също беше безвкусно подредена.
Помпея се беше излегнала на кушетката в десния край на стаята, при това не беше сама; Аврелия й забраняваше да приема чужди мъже, но не можеше да затвори вратата на дома за големия брат на снаха си — Квинт Помпей Руф. Младежът наскоро беше прехвърлил двайсетте и си създаваше лоша репутация. Без съмнение, че сестра му се е сближила с Клавдиевци покрай него, защото за Помпей Руф се знаеше, че е пръв приятел е Публий Клодий, три години по-възрастен от него, но още по-неукротим.
Аврелия не допускаше в дома си самия Клодий, но двете му по-малки сестри — Клодия и Клодила — бяха чести гостенки. Можеше да се каже, че Клодия, омъжена за Метел Целер (по-големия брат на Муция Терция), е по-привлекателна от сестра си Клодила, която наскоро се беше развела с Лукул след шумен скандал. Подобно на всички Клавдии Пулхери двете бяха с широки и влажни очи, дълги и леко извити мигли, гъсти тъмни коси и мургава кожа с цвят на зехтин. Не бяха високи, но и двете имаха чудесни фигури, знаеха как да се обличат и имаха грациозна походка. Бяха и доста начетени, особено Клодия, която имаше влечение към възвишената поезия. Двете седяха на кушетката срещу тази на Помпея и брат й, робите им се спускаха някак твърде свободно надолу по раменете и очертаваха приятно налетите им гърди.
Фулвия, която седеше до тях, не беше кой знае колко по-различна, нищо че кожата й беше по-бледа, а косите й донякъде напомняха на Цезар за тези на майка му. Освен това имаше същите тъмновиолетови очи и изящни мигли. Изобщо младата жена внушаваше приятни усещания, допълнени от глуповатите й твърдения, вдъхновени от собствените й наивни представи за двамата й прословути предци: дядо й Гай Гракх и неговия брат Тиберий. Доколкото знаеше Цезар, бракът на Фулвия с Публий Клодий не беше гледан с добро око от родителите й, но тя винаги получаваше каквото пожелае. Откакто се омъжи, се беше сприятелила с двете си зълви.