Но ако Цезар се притесняваше от компанията в дома му, не беше заради трите млади дами. Повече го плашеха две по-възрастни гостенки на третата кушетка: Семпрония Тудитан, съпруга на един Децим Юний Брут, и майка на друг (доста странен избор на приятели от страна на Фулвия — Тудитаните бяха заклети врагове на двамата Гракхи, също както и семейството на Децим Юний Брут Калаик, дядо на мъжа на Семпрония), и Пала, която в миналото беше съпруга най-напред на цензора Филип, а сетне на цензора Попликола, като им беше родила по един син на двамата. И Семпрония, и Пала трябваше да са прехвърлили петдесетте, нищо че използваха всички познати чудеса на козметиката, за да скрият възрастта си. Пък и не се бяха наситили още на плътските удоволствия, които предлага животът; и двете си въобразяваха, че кожата им е на млада девица, и ходеха облечени в широко разпуснати роби. Упоритата борба с възрастта, усмихваше се вътрешно Цезар, беше колкото безплодна, толкова и жалка. Майка му, преценяваше той с безмилостния си поглед, беше много по-привлекателна, нищо че беше с десет години по-възрастна от тях. Аврелия обаче не копнееше за мъжки прегръдки, докато Семпрония и Пала бяха известни курви, които не оставаха дълго време сами.
Присъствието на двете стари дами предполагаше, че около Помпея кръжат и младите Децим Брут и Попликола. За Децим Брут нямаше какво толкова да се каже, освен че е млад, животът му се струва скучен, притежава изобретателност и е готов да върши обикновени безобразия, като да се налива с вино, да ляга с различни жени и да харчи пари на комар. Но за младия Попликола се знаеше, че е прелъстил мащеха си и че се е опитал да убие баща си, цензора, заради което беше съден и обречен на бедност и липса на политическо бъдеще. Никога нямаше да бъде допуснат до сената, но откакто Публий Клодий се ожени за Фулвия и съответно се докопа до бездънната каца с мед, младият Попликола започна отново да се появява сред богаташките среди.
Най-накрая Цезар беше забелязан от Клодия. Тя надигна глава, изпъчи гърди и многозначително му се усмихна.
— Цезаре, какво божествено удоволствие да те видим! — възкликна.
— Усещането е същото, естествено — отвърна той.
— Няма ли да влезеш? — подкани го Клодия и потупа кушетката до себе си.
— Много бих се радвал, но за жалост се канех да излизам.
„Явно — размишляваше Цезар, докато се измъкваше от дома си — ще имам доста проблеми.“
Лабиен беше повикан веднага, но преди това Цезар трябваше да се срещне със Сервилия, която навярно вече го чакаше в апартамента му.
Сервилия наистина го чакаше, но беше разумна жена и никога не би му държала сметка защо закъснява. Освен това знаеше, че той няма да се извини.
Известно време двамата нищо не си казаха. Започнаха да се целуват, след това с въздишки се излегнаха на кревата, освобождавайки се от дрехите и грижите едновременно. Сервилия беше толкова възхитителна, толкова умна и изобретателна. А той беше съвършен, гостоприемен, непогрешим и властен дори когато проявяваше внимание. Напълно доволни един от друг, Цезар и Сервилия бяха изгубили представа за времето и ако се съдеше по водния часовник, възвърнаха си го доста късно.
Цезар не желаеше да споменава за Лабиен; но Помпея беше интересна тема и той я подхвана още докато се прегръщаха.
— Жена ми си е намерила доста странни приятелки.
Сервилия не бе забравила влудяващите месеци на безпомощна ревност, затова се радваше всеки път, когато Цезар кажеше нещо лошо за жена си. Вярно, че още при първата им среща след раждането Сервилия разбра колко нещастен е бракът му; и все пак съперницата беше пищна красавица, а и имаше шанса да живее заедно с Цезар; никоя жена на възрастта на Сервилия не можеше да бъде спокойна, ако врагът е с близо двайсет години по-млад.
— Какви странни приятелки? — попита Сервилия.
— Клодиите и Фулвия.
— Това можеше да се очаква. Да не забравяме в какви среди се движи брат й Помпей.
— Да, но днес в клетката с животните влязоха още два екземпляра.