— И каква е тя?
— Да прокараш закон за възвръщането правото на народното събрание да избира авгури и понтифекси.
— Включително — подхвърли хитрият Лабиен — и върховния понтифекс.
— Бре, колко бързо схващаш!
— Чух, че всеки момент се готви държавно погребение за Метел Пий.
— Има нещо такова. Вярно е също така, че искам да стана върховен понтифекс. И все пак не очаквам колегите ми понтифекси да пожелаят аз да ги оглавя. За сметка на това избирателите навярно няма да са съгласни с тях. Тогава защо да не дадем на народа правото да посочи кой е най-достоен за върховен понтифекс?
— Защо не, наистина? — Лабиен внимателно го изгледа. Много неща у Цезар му харесваха и все пак склонността му да говори по всички въпроси с ирония и пренебрежение му се струваше недостатък. Човек не можеше да разбере доколко сериозно говори Цезар. О, амбициите му бяха безгранични, но подобно на Цицерон и той често даваше знак, че понякога предпочита просто да се забавлява. В този момент все пак изглеждаше напълно сериозен, а и Лабиен знаеше добре за огромните му дългове. Ако спечелеше изборите за върховен понтифекс, Цезар щеше да укрепи доверието на кредиторите си.
— Искаш законът да се гласува възможно най-скоро?
— Именно. Ако се случи Метел Пий да умре, преди законът да е влязъл в сила, народът може и да се откаже от реформата. Ще трябва да действаме бързо.
— Ампий ще се радва да ми помогне. Предполагам, че и останалите народни трибуни ще проявят разбиране. Това е закон, който с нищо не нарушава римските обичаи — едно голямо предимство. — Но в тъмните очи на Лабиен се четеше очакване. — И какво е другото, което си намислил?
Цезар се намръщи.
— Нищо особено. Ако Великият се върне по-рано, би било много лесно. Единственото нещо, за което съм сигурен, че ще създаде голяма суматоха в сената, е да предложиш законопроект, възстановяващ правата на децата и внуците на проскрибираните от Сула. Няма да успееш да прокараш подобен текст, но поне дебатите ще вдигнат шум и ще се съберат слушатели.
Идеята очевидно се понрави на Лабиен. Той широко се усмихна и стана.
— На мен ми харесва. Здраво ще издърпам опашката на Цицерон!
— У Цицерон не опашката е най-важното — подхвърли Цезар. — Ако някой негов израстък се нуждае от ампутация, това е езикът. Но ако предложиш двата законопроекта едновременно, ще раздвоиш вниманието и хората няма да знаят на кой проект държиш повече. А ако се подготвиш достатъчно добре, нищо чудно да използваш Цицероновия език в своя полза.
Прасчо беше мъртъв. Квинт Цецилий Метел Пий Понтифекс Максимус, преданият син на Метел Прасето и предан другар на диктатора Сула, умря в съня си. Признатият за най-добрия сред римските медици, някогашният лекар на Сула Луций Тукций, поиска от осиновения син на Пий да извърши аутопсия.
Но осиновеният Метел не беше нито толкова умен, нито толкова съобразителен като баща си. Метел Сципион по рождение беше син на Корнелий Сципион Назика и на по-голямата от двете Лицинии, дъщери на Крас Оратор (по-младата Лициния беше омъжена за Метел Пий и съответно беше негова осиновителка), и беше известен най-вече с високомерието си и аристократичните си предразсъдъци.
— Никой няма да се докосва до тялото на баща ми! — нареди той през сълзи и инстинктивно сграбчи жена си за ръката. — Ще отиде сред пламъците непокътнат!
Погребението, разбира се, беше проведено за сметка на държавата и церемонията отговаряше на високото положение на починалия. Погребалното слово на Форума беше прочетено от Квинт Хортензий, след като Мамерк Лепид, тъст на Метел Сципион, отказа честта. Присъстваха всички важни особи, от Катул до Цезар, от Цепион Брут до Катон.
В деня след изгарянето на тялото на Прасчо Метел Сципион проведе разговор с Катул, Хортензий, Вация Исаврик, Катон, Цепион Брут и първия консул Цицерон.
— Носят се слухове — рече осиротелият младеж, чиито зачервени очи подсказваха колко сълзи е пролял за баща си, — че Цезар възнамерява да се кандидатира за върховен понтифекс.
— Е, това не може да ни изненада — отговори Цицерон. — Всички знаем кой дърпа юздите на Лабиен в отсъствието на Великия, нищо че точно в този момент се съмнявам дали Великият изобщо се интересува от делата на Лабиен. Това народът да избира кой да бъде понтифекс или авгур не е от значение за Великия, но със сигурност е от голяма полза за Цезар. Така той има шансове да спечели, докато ако решението зависеше единствено от колегията, не би могъл да разчита на това.