— Колегията никога не е избирала сама върховния понтифекс — обясни Катон на Метел Сципион. — Единственият върховен понтифекс, който не е бил избран от народа, е баща ти, а и него го посочи Сула, не колегите му.
Катул обаче имаше друго възражение срещу Цицерон.
— Колко сляп си ти за намеренията на нашия приятел Помпей Велики! Казваш, че няма да спечели? Хайде сега! Великият само чака случай да стане понтифекс или авгур. И това може да стане само след решение на народното събрание, никоя колегия няма да го приеме по свое желание в състава си.
— Катул е напълно прав, Цицероне — подкрепи го Хортензий. — Законът на Лабиен ще послужи идеално на Помпей.
— По дяволите, законът на Лабиен! — избухна Метел Сципион.
— Успокой се, Сципионе — сгълча го Катон. — Тук сме се събрали да решим как да попречим на Цезар да се кандидатира.
През цялото време Брут седеше на стола си и следеше с поглед гневните изражения на присъстващите. Чудеше се защо изобщо са го поканили на събрание на толкова важни особи. Предполагаше, че това е част от доживотната война, която вуйчо му Катон водеше със Сервилия кой да го наставлява в живота — война, която хем го плашеше, хем му се струваше интересна, още повече че вече беше пораснал и много неща му ставаха ясни. Разбира се, хрумна му дали не са го поканили в качеството му на бъдещ зет на Цезар — може би смятаха да го поразпитат; но колкото повече спореха околните, толкова по-изолиран се чувстваше и след като никой за нищо не го питаше, реши, че в крайна сметка всичко е, за да се ядоса Сервилия.
— Можем да ти осигурим избора за редови член на колегията много лесно — обясняваше Катул на Метел Сципион, — като просто разубедим всеки друг, изкушил се да заеме освободеното място.
— Е, това поне е нещо — отвърна Сципион.
— Кой обаче смята да се конкурира с Цезар? — попита Цицерон, още един от присъстващите, който не знаеше със сигурност защо са го поканили. Предполагаше, че е по искане на Хортензий и че от него се очаква да открие как Цезар да бъде отстранен. Работата беше там, че Цицерон беше сигурен в успеха на Цезар. Очевидно законът на Лабиен не беше изготвен от самия Лабиен. В самия текст си личеше стилът на Цезар.
— Аз ще се кандидатирам — зарече се Катул.
— Аз също — обади се Вация Исаврик, който досега беше мълчал.
— Тогава, след като само седемнайсет от трийсет и петте триби участват в избора на духовници — разсъждаваше Цицерон, — трябва да манипулираме жребия така, че да се паднат трибите и на двама ви, а тази на Цезар да остане отвън. Така се увеличават шансовете ви.
— Аз по принцип съм против използването на подкупи — обади се Катон, — но мисля, че точно в този случай ще трябва да се бръкнем за пари. — Той погледна племенника си. — Квинт Сервилий, ти си най-богатият сред нас. Ще бъдеш ли така добър да пожертваш известна сума за нашата справедлива кауза?
Студена пот обля Брут. Ето защо бил тук! Той прокара език по пресъхналите си устни и ги изгледа някак притеснено.
— Вуйчо, с радост бих ви помогнал — рече с треперещ глас, — но не смея! Парите ми се контролират от майка ми.
— На двайсетгодишна възраст оставяш майка си да ти държи парите? — възмути се Катон.
Всички го гледаха смаяни.
— Вуйчо, опитай се да разбереш! — рече Брут.
— О, много добре разбирам — подхвърли с презрение Катон и демонстративно му обърна гръб. — Явно — рече, — ще трябва да разчитаме на личните си средства. — Вдигна рамене. — Както знаете, кесията ми е плитка. И все пак ще дам двайсет таланта.
— Аз нищо не мога да си позволя — погледна ги нещастно Катул, — защото храмът на Юпитер ми отнема всяка спестена сестерция. Но все някак ще намеря петдесет таланта.
— Петдесет и от мен — рече Вация.
— Петдесети от мен — обеща Метел Сципион.
— Петдесет и от мен — съгласи се Хортензий.
Едва сега Цицерон си даде сметка защо присъства на този заговор и с най-медения си глас оповести:
— Жалкото състояние на финансите ми е твърде добре известно, за да очаквате от мен нещо повече от сърцераздирателни речи пред избирателите. Услуга, която ще бъда изключително щастлив да ви предоставя.
— Тогава остава само едно — рече Хортензий. — Да решим кой от вас двамата в крайна сметка ще се изправи срещу Цезар.
Но точно тук планът срещна неочаквана пречка: нито Катул, нито Вация Исаврик бяха съгласни да отстъпят в полза на другия. Всеки от тях беше убеден, че именно той трябва да бъде новият върховен понтифекс.