Следваха две момичета — връстнички: Попилия и Арунция. И двете навремето бяха обвинени в прелюбодеяния от Клодий, като се предполагаше, че са имали връзка с Катилина. С божието благоволение бяха доста по-непривлекателни от Фабия! Когато бяха застанали пред съда, макар и само на седемнайсет, на заседателите не им беше трудно да повярват в невинността им. Но все пак Цезар имаше да се тревожи за бъдещето, Фабия, Попилия и Арунция щяха да се оттеглят в разстояние от две години, което оставяше на новия върховен понтифекс тежката задача да им намери заместнички. Но все пак дотогава оставаха десет години. Попилия се падаше при това близка братовчедка на Цезар, но Арунция, наследница на не чак толкова знатна фамилия, почти нямаше общо с неговия род. Нито една от двете не се беше измила съвсем от позорните петна, нанесени им от Клодий, което ги принуждаваше да водят доста отшелнически живот.
Заместничките на Перпения и Фонтея бяха все още деца на по единайсет години.
Едната беше Юния, сестра на Децим Брут и дъщеря на Семпрония Тудитан. За никого не беше тайна защо родителите й я предложиха на колегията още шестгодишна. Семпрония Тудитан виждаше в дъщеря си бъдеща съперница, а Децим Брут Младши пилееше парите с такава лекота, че за сестра му нищо нямаше да остане. Последното не представляваше чак такава беда, защото държавата винаги осигуряваше прилична зестра за весталките си, ако родителите им се окажеха бедни. А и Юния щеше да израсне доста хубава, щом преминеше през мъките на пубертета — как са могли тези бедни създания да живеят в този затворен и лишен от майчина ласка свят?
Другото дете беше патрицианка от стара, но отдавна залязла фамилия, казваше се Квинктилия и беше дебела. И тя си нямаше зестра. Знак, мрачно разсъждаваше Цезар, за лошата репутация на колегията: никой баща, който може да подсигури добра зестра на дъщеря си, колкото да й намери съпруг, не би дал детето си на весталките. Това не само струваше пари на държавата, но и носеше лош късмет. Разбира се, за весталки бяха предлагани и една Помпея, една Лукцея, дори Афрания, Лолия или Петрея; Помпей Велики правеше всичко възможно да окопае себе си и пиценските си поддръжници сред най-уважаваните римски институции. Но болен и стар, Пий нямаше да се остави да му пробутат подобна стока! По-добре държавата да плаща зестри на деца с подходящи предци… Или в най-лошия случай с баща, носител на венеца от трева, като родителя на Фонтея.
Възрастните весталки познаваха Цезар не по-зле, отколкото той тях. Нямаше как иначе след многобройните вечери, на които бяха канени, както и след религиозните церемонии, които изискваха присъствието на различните римски жреци. В Рим имаше много случаи, когато една вечеря може да прерасне в наливане с вино и твърде близки лични контакти, но не и религиозните празненства. Непринуденото поведение на Цезар беше нарушило душевното равновесие на весталките. Той съзнателно се бе държал по този начин, не искаше те да изолират, да се крият от него, а последният път, когато в Държавния дом е живял по-млад понтифекс — прословутият Ахенобарб, — никоя от присъстващите не е била още родена. За Цезар беше изключително важно да им внуши, че отсега нататък върховният понтифекс ще бъде истински патер фамилиас за тях, човек, на когото могат да се опрат за всичко. Нито щеше да ги гледа сластно, нито щеше да ги докосва, нито щеше да им прави намеци. Но Цезар нямаше да си позволи да бъде хладен и безучастен към момичетата, да се интересува от тях само колкото го принуждаваха законите.
Лициния нервно се покашля, прехапа устни и се осмели да каже нещо:
— Кога ще се нанасяш, господарю?
Цезар наистина беше техен господар, вече беше решил, че ще е най-добре за всички да се отнасят към него като към такъв. Той можеше да ги смята за свои момичета, но те не биваше да го третират като техния човек.
— Навярно вдругиден — усмихна се Цезар, протегна крака и въздъхна.
— Сигурно желаеш да те разведем из цялата сграда.
— Да, освен това ще ви помоля за същото и утре, когато доведа майка си.
Весталките не бяха забравили, че Цезар има високоуважавана майка. Изобщо знаеха всичко за семейството му — от годежа на дъщеря му с Цепион Брут до съмнителните познанства на празноглавата му съпруга. Отговорът му беше повече от красноречив: за новия върховен понтифекс майката стоеше над съпругата. Това беше голямо облекчение за всички!
— А съпругата ти? — попита Фабия, която тайно от другите смяташе Помпея за много красива и приятна жена.