На върховния понтифекс се полагаше кабинет и спалня, както и две по-малки стаи за жена му. Триклиният, т.е. трапезарията, беше обзаведен е шест кушетки. Имаше отделна вътрешна градина, перистил, в единия край се опираше до Портик Маргаритария и от прозорците на къщите по Вия Нова се виждаше всичко. Кухнята беше достатъчно голяма да нагости трийсет души едновременно; макар да се намираше в централната част на сградата, външната стена липсваше и огнищата бяха на двора. На двора беше огромният воден резервоар, в който се переше и който служеше за гасене на евентуален пожар.
— Ахенобарб Понтифекс Максимус ни е свързал с централната канализация, което го направил особено популярен и сред живеещите на Вия Нова. — Всеки път, щом споменеше своя идол, Лициния несъзнателно се усмихваше. — Когато монтирал отвеждащата тръба под задната алея, жилищните сгради също се прикачили към нея, а също и Портик Маргаритария.
— А вода откъде черпите? — попита Цезар.
— От тази страна на Форум Романум има множество извори, господарю. Единият пълни резервоара в двора ти, друг — този в нашия двор.
На двата етажа имаше помещения за прислугата, включително отделен сектор, който добре щеше да послужи на Бургунд, Кардикса и незадомените им деца. А колко ли щастлив щеше да бъде Евтих най-после да се порадва на известна самостоятелност!
И все пак Цезар беше много доволен, когато видя предната част на горния етаж. Централното стълбище отделяше атрия от таблиния — кабинета му — и на практика разделяше самото жилище на две. Всички стаи в горния край на стълбището щяха да принадлежат на Помпея, така нямаше изобщо да се занимават с нея! Юлия можеше да ползва стаите на горния етаж до стълбището, а дори и така оставаха стаи за гости, до които се стигаше от задните стълби.
Кого тогава смяташе Цезар да настани в стаите за съпругата на господаря? Майка си, естествено.
— Какво мислиш? — попита Цезар майка си, докато се разхождаха по Клив Орбий след повторното разглеждане, този път заедно, на Държавния дом на другия ден.
— Къщата е чудесна, Цезаре. — Аврелия свъси вежди. — Но има едно нещо, което ме тревожи: Помпея. Много е лесно външни хора да се качат на горния етаж! Къщата е голяма, никой няма да може да следи кой влиза и излиза.
— О, майко, не ме осъждай на вечно съжителство с нея на долния етаж!
— Не, синко, няма да е необходимо. Но трябва да намерим начин да надзираваме гостите на Помпея. В апартамента ни беше лесно да пращаме Поликсена подир нея всеки път, щом се доближи до вратата. Но тук? Никога няма да знаем кога смята да излезе. В апартамента не можеше да приема скришом мъже, докато тук? Как да разберем?
— Е — въздъхна Цезар, — в качеството ми на висш държавен служител ми се полагат и голям брой държавни роби. Като цяло те са мързеливи и безотговорни, най-вече защото никой не ги командва, а и никой никога няма да ги похвали за добре свършена работа. Но това със сигурност ще се промени. Евтих вече е стар човек, но все още си изпълнява чудесно задълженията. Бургунд и Кардикса ще се приберат от Бовила заедно е четирите си по-малки деца. Големите четири ще пазят вилата в Бовила. Твоя задача е да организираш новата армия от роби, както и да промениш начина им на мислене: на тези, които водим със себе си, и на тези, които заварваме. Аз няма да имам време, затова оставям грижата на теб.
— Разбирам — увери го Аврелия, — но това не разрешава нашия проблем с Помпея.
— Това, което е необходимо, майко, е постоянен надзор. И двамата знаем, че не можеш просто да сложиш един роб на вратата или някъде другаде из къщата да наблюдава. Робът ще заспи или от умора, или от скука. Затова ще сложим двама души на постоянен пост в долния край на стълбите. Ден и нощ. Ще им намерим някаква работа за пред хората: ще сгъват чаршафи, ще лъскат лъжици и ножове, ще мият чинии, ще кърпят дрехи — ти знаеш по-добре от мен. Всеки ще трябва да свърши определена работа по време на смяната си. За щастие между последното стъпало и отсрещната стена има широка площадка. Ще сложа голяма, скърцаща врата, която да крие стълбите от приемната, което означава, че преди да стигне стълбите, човекът ще се издаде. Когато Помпея се появи на долния етаж, готова да излезе, един от пазачите веднага ще съобщи на Поликсена. Добре, че Помпея още не се е сетила да избяга, преди Поликсена да се появи! Ако приятелката й Клодия се опита да я накара, случката няма да се повтори. Защото отсега ще обясня на Помпея, че подобно поведение ще бъде достатъчен повод за развод. Освен това ще дам инструкции на Евтих да слага на пост роби, които няма да се споразумеят помежду си и няма да приемат подкупи.