— Човек би си помислил — прошепна Цицерон на Помпей, — че говори пред жителите на Платоновата република, не на хора, които всекидневно газят в лайната на Ромул!
— Ще ги разправя тия врели-некипели, докато слънцето залезе — отсъди мрачно Помпей. — Ама какви глупости само! Мъжете са си мъже, жените са си жени и всичко това, което вършат днес при Целер и Афраний, са го вършили и при първите консули.
— Помислете — наставляваше Катон. — Днешните скандални обстоятелства са пряко следствие от нашата склонност да се отдаваме на разпуснатост, типична за източните народи! Откакто разширихме своята власт по бреговете на Нашето море, за да присъединим страни като Мала Азия или Сирия, станахме жертва на отвратително гнусните навици, внесени от тези свърталища на разврата! За череша или портокал, които сполучихме да придобием в полза на нашата плодородна земя, се сдобихме с десетки хиляди порока. Да се завладява светът е грешно и го заявявам напълно отговорно. Нека Рим продължи да бъде това, което е бил в стари времена, място на въздържани и почтени хора, които усилно са се потрудили и не са се интересували какво става в Кампания и Етрурия, камо ли в Мала Азия или Сирия! В онези времена всеки римлянин е бил щастлив и доволен. Промените настъпиха, когато алчни и амбициозни хора се издигнаха над останалите и започнаха да ни убеждават как трябвало да контролираме Кампания, как трябвало да установим силна власт в Етрурия, как всеки италиец трябвало да стане римлянин, как всички пътища трябвало да водят в Рим! Още в този миг червеите на покварата загризаха плътта на нашата нравственост. Оказвало се, че парите никога не са достатъчни, че властта е по-опияняваща от виното. Погледнете броя на погребенията, които се организират в наше време за сметка на държавата! Често ли се случваше в миналото държавата да харчи прескъпоценния си бюджет за разхитителните погребения на хора, които са могли съвсем сами да покрият разходите? А сега какво е? Понякога ми се струва, че плащаме по едно погребение на всеки осем дни! Бил съм градски квестор, знам колко много държавна пара се харчи за глупости като погребения или публични пиршества! Защо държавата да подпомага организирането на публични угоявания, та да могат бедняците да се тъпчат със змиорки и стриди, че дори да си носят за вкъщи? Ще ви кажа защо! За да може някой амбициозен мъж да си осигури избора за консул! „Ама — ще каже той, — пролетариите не гласуват! Аз съм римски патриот, искам да осигуря удоволствия на хора, които не могат сами да си ги позволят!“ Не, пролетариите не могат да гласуват за него! Но всички онези търговци, които доставят храната и пиенето, могат! Спомнете си цветята на Гай Цезар, когато беше куриатен едил! Да не говорим за огромните количества храна и напитки, с които напълни до пръсване двеста хиляди нищо незаслужили стомаха! Опитайте се да съберете, ако можете, всички продавачи на риба и на цветя, които и до днес са длъжни да гласуват най-напред за Гай Цезар, а след това за всеки друг! Но всичко това е законно, според нашите закони никой с пръст не може да го докосне…
Помпей стана и си излезе, последван от множество сенатори. Когато слънцето най-сетне залезе, в Курията присъстваха само четирима слушатели: Бибул, Гай Пизон, Ахенобарб и безпомощният председател на заседанието, консулът Луций Афраний.
Помпей и Крас едновременно пратиха писма до Цезар, който се беше настанил в странноприемницата на Миниций на Марсово поле. Изтощен до крайност, защото въпреки огромния му ръст и исполинската му сила възрастта не му позволяваше физически натоварвания както едно време, Бургунд седеше тихо в ъгъла на стаичката за хранене, която Цезар беше запазил, а господарят му си приказваше с Балб. Балб беше предпочел да прави компания на знатния си приятел, вместо да се настани в Рим, нищо че законът не го спираше.
Двете писма бяха донесени от един и същи куриер и бяха достатъчно кратки, за да ги прочете Цезар веднага.
— Е, по всичко изглежда, че няма да се кандидатирам за консул задочно. — Вдигна той очи към Балб и спокойно отбеляза: — Сенатът изглеждал склонен да удовлетвори молбата ми, но Катон взел думата и говорил до залез-слънце, с което направил гласуването невъзможно. Крас бил тръгнал за насам, Помпей нямало да идва. Според думите му бил следен и съм склонен да му вярвам.