А след това Клодий обяви, че няма да позволи повече на Марк Калпурний Бибул да разстройва работата на управляващите. Елиевият и Фуфиевият закон щели да бъдат преработени така, че да позволяват свикването на народното и плебейското събрание, както и гласуването на закони на консула, пък дори някой от консулите да си стои вкъщи, за да наблюдава небето; за да обяви въпросните събрания или закони за невалидни, консулът трябва публично да докаже наличието на неблагоприятно знамение, появило се в рамките на деня, за който е било насрочено заседанието. Никой не можел да отлага сключването на сделки до след провеждането на отложени избори. Промените в законите не важаха със задна дата, не защитаваха Сената и неговите обсъждания и не засягаха съдилищата.
— Подсилва народното и плебейското събрание изключително за сметка на Сената — ужасяваше се Катон.
— Да, но поне отказа да помогне на Цезар — радваше се Ахенобарб. — Обзалагам се, че това е голямо разочарование за триумвирите!
— Разочарования другия път! — тросна се Хортензий. — Още ли не си усетил Цезаровия дух в изброените закони? Реформите са смели, но няма да отидат по-далеч от това, което позволяват обичаите и традициите. Цезар е много умен човек, по-умен дори от Сула. Никой не забранява на консулите да си стоят по домовете, за да гледат звездите, само се заобикалят процедурните усложнения. Какво го е грижа Цезар за положението на Сената в държавата? Властта на Цезар не се опира на Сената, никога не се е опирала и никога няма да се опира.
— Къде е Цицерон? — попита изведнъж Метел Сципион. — Откакто Клодий пое длъжността, той не се е показал на площада.
— Няма и да се покаже, предполагам — отговори Луций Цезар. — Цицерон е дълбоко убеден, че ще бъде обявен извън закона.
— Нищо чудно така да стане — съгласи се Помпей.
— Ти одобряваш ли подобна мярка, Помпей? — попита младият Курион.
— Във всеки случай няма да му гарантирам никакви протекции.
— Ти защо не си долу, при радващите се, Курионе? — попита Апий Клавдий.
Курион въздъхна.
— Сигурно вече съм поузрял.
— Гледай да не прецъфтиш бързо-бързо — усмихна се кисело Апий Клавдий.
Курион разбра смисъла на забележката на следващото заседание на плебейското събрание, когато Клодий оповести, че ще промени условията, при които цензорите изпълняваха длъжността си: бащата на Курион беше цензор.
Никой цензор, заяви Клодий, нямало да може да зачерква от списъците на първата класа граждани, преди да се е провело щателно разследване на доходите и общественото им положение и преди да се е взело писменото съгласие и на двамата цензори. Клодий умишлено използва като аргумент случая с човек, чийто призрак безжалостно преследваше Цицерон: вторият баща на Марк Антоний, обясняваше Клодий, Лентул Сура (Клодий не пропусна да отбележи, че Сура е бил незаконно екзекутиран по волята на Марк Тулий Цицерон и със съгласието на Сената) бил изхвърлен от сенаторското съсловие по решение на цензора Лентул Клодиан единствено въз основа на лично отмъщение. „Няма да има повече чистки сред сенаторите и конниците!“ — обяви на всеослушание Клодий. Четири различни законопроекта, представени за обсъждане през декември — Клодий реши, че това е достатъчно за начало. Цицерон беше на ръба на умопомрачението: непрекъснато се питаше дали Клодий ще го съди. Никой не знаеше, а и Клодий мълчеше по въпроса.
От месец април насам никой в Рим не бе виждал лицето на втория консул Марк Калпурний Бибул. Но на последния ден от декември, малко преди слънцето да се скрие в своите невидими покои, той се измъкна от дома си и се запъти към Форума, за да се откаже от службата, която почти не беше изпълнявал.
Цезар отдалеч го наблюдаваше как приближава, съпроводен от добрите люде и предшестван от дванайсетте ликтори, нарамили за пръв път фасциите си от осем месеца насам. Колко се беше променил Бибул! Той винаги си е бил дребен на ръст, но сега изглеждаше смален и прегърбен. Лицето му, с бледа кожа и остри черти, не изразяваше нищо, а сребристите му ириси излъчваха хладно презрение. Погледът му се спря за миг върху първия консул и очите му неволно се разшириха. Бибул не беше виждал Цезар повече от осем месеца и гледката очевидно го смайваше. Докато той се бе прегърбил, Цезар се бе извисил още повече.
— Всичко, което Гай Юлий Цезар е сторил през тази година, е невалидно! — извика Бибул към насъбралото се множество в Кладенеца на комициите. Но гражданите го изгледаха с мълчалив и враждебен укор. Бибул потръпна от уплаха и нищо повече не каза.