Аня не пита баща си какво мисли за тази идея. Прекрасно знае какъв ще е отговорът. При всичкото му негодувание срещу настоящото управление — както срещу нацистите, така и срещу комунистите — хер доктор Форцман не е стъпвал извън страната. Това е неговият дом, неговият Хаймат, и според него германците са единствената нация в света, която е наистина цивилизована.
Откакто майка ѝ почина, Аня и баща ѝ още повече се отчуждиха един от друг. Хранят се в мълчание, слушат само тракането на приборите. Домъчнява ѝ понякога за времето, когато ѝ изнасяше дълги лекции за многобройните грехове на комунистите, за славния кайзер и за любимите си германски герои: Херман, Карл Велики и генерал Бисмарк. Дори и пациентите му започнаха да го изоставят. Нацистите откриха нова болница в другия край на града, където лекуват безплатно работниците във фабриките. Следобедите хер доктор Форцман се заключва в кабинета си и седи там сам часове наред, чете и се мръщи над вестниците.
А междувременно светът навън — отвъд пределите на задушаващия роден дом на Аня — процъфтява. Във въздуха се носи оживление: настъпил е нов ден за Германия. Младият Хитлер — така красив, така жизнен, така различен от всичките уморени стари интелектуалци, които през последните петнайсет години бяха оставили нацията да се влачи в калта, да страда от постоянните бунтове, безработицата, политическите дрязги — е провъзгласен за канцлер. Вестниците преливат от неговите дръзки планове и идеи. Той е прозорлив и има необходимата енергия, за да превърне Германия във велика държава. Той тикна комунистите зад решетките заради подпалването на Райхстага и предотврати революцията, от която толкова много германци години наред се страхуваха. Дори и хер доктор Форцман му признава тези успехи. А фрау Рихтер е най-пламенен поддръжник. „Да се благодарим на Бога, че ни прати хер Хитлер — казва тя. — Той ще ни спаси от болшевиките.“
Под негово ръководство Германия ще стане единна нация, а не сборище от враждуващи фракции, които се хапят и боричкат помежду си, като че поражението не е надвиснало над главите на всички. Заедно те могат да създадат най-качествената, най-силната, най-великата цивилизация на света! А Хитлер казва, че тъкмо младите ще завоюват този връх.
Да остане заключена в семейния дом на Форцман за Аня би било смърт.
В деня, когато Аня заминава, Райнер Брант я чака на ъгъла. Той е… какъв? Приятел? Ухажор? Вероятно не е и довереник, нали? Изобщо трудно може да се намери подходящ етикет за техните отношения. Познава го, откакто бяха деца. Учеха в едно училище, посещаваха една и съща църква. Чакаха на едни същи опашки за хляб, ходеха на едни и същи погребения, играеха едни и същи игри по карнавалите. Баща му, зидар в болницата, беше пациент на доктор Форцман. Когато бяха малки, по време на ежеседмичните прегледи на стария хер Брант Аня и Райнер играеха на табла в чакалнята на баща ѝ.
— Последна възможност… — заявява Райнер и отскача от ниската ограда, на която досега е седял. — Защо не зарежеш тези религиозни маниаци и не избягаш с мен?
— И да отида… къде? — пита Аня. Старае се гласът ѝ да звучи шеговито, но всъщност се чувства така, сякаш всеки миг ще припадне. Не се е сбогувала с никого — нито с баща си, който щеше да ѝ забрани да излиза от къщата, нито с фрау Рихтер, която пък щеше да заплаче и да закърши ръце. Аня вече не е дете, но при все това тя на практика бяга от дома си.
Райнер взема куфара от ръката ѝ.
— Защо искаш да ходиш в Африка, когато има толкова много германци, на които никак няма да им е излишна твоята помощ? Сериозно питам.
Често бяха спорили по този въпрос. Райнер е от „новопокръстените“ — наскоро се записа в Нацистката партия. Възнамерява да се нареди сред авангарда на новата прекрасна империя на Хитлер. Вече се е записал да става комендант в лагер от новата програма за служба на нацията, „Ландяр“49: младежи прекарват една година в някое земеделско стопанство, учат се да обработват земята, за да могат — ако под ръководството на Хитлер Германия отново стане велика земеделска нация — те да бъдат добри стопани. Скоро тази програма ще стане задължителна за всички младежи в страната. Райнер ще заеме такава служба, че да може да се изкачва по йерархичната стълбица на програмата.
Аня вижда красотата на неговата мечта, но все пак тя иска да пътува в чужбина. Иска да стигне по-далеч от някакво германско село. Африка я зове с обещания за гъсти джунгли и примитивни туземски племена.