Аня остави думите на жената да прехвърчат покрай ушите ѝ. Отиваха в някакъв замък, щяха да живеят с „вдовици на Съпротивата“, или поне фрау Фон Лингенфелс се представяше като такава. В тревата пееха дроздове, по полята цъфтяха макове. Никакви пропускателни пунктове, никакви гилзи от автомати, никакъв кънтеж от стъпки с тежки ботуши. Това беше по-важно.
— Преди войната замъкът беше собственост на пралелята на моя съпруг — не спираше да дърдори фрау Фон Лингенфелс. — Тя не живееше там, само организираше тържества и пикници. Беше малко ексцентрична. Баща ви я е срещал веднъж. Беше дошъл на един от нейните балове. — Тонът ѝ изведнъж стана сериозен: — Аз съм го виждала само тогава. Той разказвал ли ви е нещо за това? За графиня Фон Лингенфелс? За Албрехт, моя съпруг? Или за Кони Фледерман?
— Не — поклати глава Аня.
— Съпругът ви е бил във Външното министерство преди войната, нали?
— Беше военен.
— Аха — кимна фрау Фон Лингенфелс. — А после в Армия Крайова25, нали?
Аня кимна.
— Нацистите ли го арестуваха, или е загинал в битка?
— Изпратиха го в лагер.
По лицето на жената се изписа искрено разкаяние, съжаление дори.
— Съжалявам. Албрехт винаги е чувствал вина за това, че не успяхме да подкрепим достатъчно Армия Крайова, че го затвориха преди Въстанието26.
Аня мълчеше. „Няма пропускателни пунктове, няма шрапнели, няма тътен от тежки ботуши“, повтаряше си тя наум.
За вечеря бяха сервирали картофи, зеле и гъби, които децата събрали в гората, а и нещо, което беше истински лукс — три варени яйца. В лагера синовете на Аня бяха яли само рядка овесена каша и спаначена супа — всеки ден. Толкова обилна вечеря не бяха виждали от повече от половин година. Яйцата явно бяха подарък от мъжа от онази ферма в подножието на хълма, хер Келерман, когото — някак високомерно — фрау Фон Лингенфелс нарече „нашият герой“, но Аня разбра, че е добронамерено.
— Не, яйцата са за вас, не за нас — упорстваше гордо Аня, събрала останките от добрите маниери, на които я бяха учили в един друг живот.
Анселм и Волфганг я изгледаха разтревожени.
— Глупости. На вас са ви нужни сега. Ще се редуваме.
Освен фрау Фон Лингенфелс, там живееха и двете ѝ дъщери: едната — тъмнокоса и сериозна, а другата — с по-светла коса, висока и скептична, както и синът ѝ — яко момченце, горе-долу на годините на Волфганг, което не можеше да седи мирно, също и още една жена и нейният син. Последните двама леко объркваха Аня. Бената и Мартин Фледерман. И те бяха бежанци, както Аня разбра по-късно. Съпругът ѝ, бащата на Мартин, също е бил екзекутиран от Хитлер заради участието си в неуспешния опит за преврат на двайсети юли. Но какво друго ги свързваше със семейство Фон Лингенфелс, остана загадка за Аня. Не можа да разбере дали фрау Фон Лингенфелс беше израснала с екзекутирания, или съпругът ѝ беше израснал с фрау Фледерман, или просто някой е познавал някого от детинство.
Децата на Фон Лингенфелс говореха твърде бързо, а фрау Фон Лингенфелс си въобразяваше твърде много неща. Думите им се изливаха върху Аня като вода от маркуч. И те дошли от изток, от Силезия. Първо отишли в Берлин. Имало някакво заболяване. Имало и някакъв списък с вдовици. Някакви други съпруги на участници в съпротивителното движение. Тя, Аня Грабарек, била втората, която успели да издирят. Първата била фрау Фледерман.
Анселм и Волфганг не вдигаха очи. Аня кимаше и се хранеше.
Фрау Фледерман и синът ѝ също мълчаха. И двамата бяха бледи, руси и красиви: нейната красота беше крехка, приличаше на ранено птиче, а момченцето примигваше като притихнало, подплашено еленче. И те не се чувстваха много на място тук. И по това Аня приличаше на тях.
Когато семейство Фон Лингенфелс приключиха с разказването, започнаха да разпитват.
— И вас ли са ви отвели в Дом за деца, като Мартин? — Беше Фриц, питаше Анселм. — Били ли сте в концентрационен лагер?
Анселм поклати отрицателно глава.
— А бяхте ли във Варшава по време на бомбардировките? По-лошо ли беше, отколкото в Берлин? А руските войници? Толкова ли са кръвожадни, колкото разправят всички?
25
Армия Крайова (на полски: Armia Krajowa, в оригинала: Home Army — опълчение (англ.), е нелегална военна организация в окупираната от Германия Полша и е най-голямата нелегална съпротивителна армия през Втората световна война. — Б.пр.
26
Варшавското въстание — въоръжен опит на Армия Крайова да освободи Варшава от немската окупация. Избухва на 1 август 1944 г. и продължава до 2 октомври. Организирано е като част от общонационалното въстание, наречено „Операция Буря“. — Б.пр.