— Занесете им водата.
— Аз ще взема едната кофа… — намеси се Мариане.
— По-добре изчакай — спря я Аня така властно, че Мариане се учуди: не беше я чувала да говори така. — Да видят, че има кой да ти помага.
Мариане замръзна на място. Не беше свикнала да ѝ казват какво да прави, но жената беше права.
И така, момчетата се отправиха към обора, нарамили тежките кофи; стъпваха внимателно по неравната земя. Когато се приближиха, руснаците се втурнаха към тях, но високият вдигна ръка, издаде някаква заповед и те, като добре тренирани войници, се строиха в права колона.
Аня и Мариане гледаха през прозореца.
Някои от мъжете бяха облечени в раирани униформи. Значи те не бяха само военнопленници, а и затворници от концентрационните лагери, доведени в местните лагери, когато руснаците започнаха настъплението си. Мариане беше виждала вече тези странстващи окаяници, когато тя самата тръгна на запад: призрачни колони от човешки същества, които се препъваха из полята, водени от есесовци в черни униформи, които ги държаха далеч от другите бежанци. „Унтерменшен“35 — беше изръмжал някакъв есесовец на един от пропускателните пунктове, когато Мариане го попита кои са тези хора и защо не се движат с всички останали.
— Бог да ни е на помощ — измърмори Мариане.
Аня до нея остана безмълвна.
А момчетата на Аня пред обора заотстъпваха назад.
Когато супата от картофи и ечемик беше готова, Мариане взе гърнето и го понесе към обора, а момчетата вървяха след нея.
Докато приближаваше, мъжете, които бяха налягали и насядали, се изправиха, а гладът им се надигна над тях като вонящ облак — смрад от немити тела, болест и човешки изпражнения.
— Оставете храната тук долу — нареди високият, а зад него мъжете се строиха в колона.
Мариане и момчетата направиха както им беше заповядано, и отстъпиха. Високият мъж даде сигнал и другите се строиха в колона. Първият пристъпи напред и потопи черпака в гърнето.
— Нацистите убиха моя съпруг — каза Мариане на руски. Така беше решила да направи: много държеше да им покаже, че имат обща съдба, да ги накара да разберат, че е на тяхна страна. Но за нейна изненада, гласът ѝ трепереше. А и думите някак необичайно пареха на езика ѝ, смущаваха я. — Той искаше да спре войната… — Тя за миг замлъкна, за да се овладее. — Да спре това с лагерите и убийствата, и цялата тази лудост.
Собственият ѝ глас кънтеше в ушите ѝ. Следващият от колоната взе черпака и засърба лакомо, а супата капеше по брадата му.
Високият мълчеше.
— Обесиха го — продължи Мариане. — Обесиха и него, и всички негови съратници от съпротивителното движение. На куки за месо. — Никога не беше изричала това на глас. Беше го капсулирала в съзнанието си, откъснала го бе от материалната реалност. Но щом изрече думите тук и сега, то оживя и го видя: Албрехт, нейният висок, горд съпруг, как се полюлява на куката, краката му ритат, обут е в онези вечни черни чорапи и черни обувки, видя и ивиците бяла кожа между чорапите и маншетите на панталоните. Никога не беше си позволява да си представя това.
Няколко от мъжете стрелкаха Мариане с поглед. Чуваше шумоленето на тела, които се придвижваха напред, сърбане, а нейното собствено дишане кънтеше в ушите ѝ. Тя изчакваше да получи някакво признание за собственото си страдание.
Високият мъж най-сетне проговори:
— Супата няма да стигне.
Мариане примигна и впери поглед в него. Може и да не е разбрал нейния руски. Обля я вълна от срам. Все едно се беше разсъблякла пред него, беше му се предложила, беше застанала гола пред него, със сухата си кожа и стрийте, загрубелите лакти, изопната под безмилостното слънце, а той просто извърна очи.
Мариане се окопити и преглътна.
— Само толкова имаме.
Мъжът я погледна.
— Има кон.
За миг Мариане се обърка, не можеше да разбере.
— Къде е? — настоя мъжът. — Бил е тук скоро. Лайната му смърдят.
Мариане впери поглед в него. Говореше за Гилда, кобилата на хер Келерман.
Нима това предизвика с това разголване на душата си? Та той предлагаше да изядат Гилда!
Срамът ѝ се превърна във вцепенена, нерационална ярост. Тя му беше споделила нещо свещено и съкровено и ето как реагира той.
35
На немски: Untermenschen — понятие от нацистката идеология за представителите на „нисшата раса“, буквално: нисши хора. — Б.пр.