— Но ако нещата стоят така, както ти казваш, тогава защо той сам не ме пусне?
— Ами защото никой не прави нищо просто така — обясни й търпеливо Величко.
— Да не би да иска подкуп?
— Макар че си умна, Образцова, ти всъщност си много глупава. За какво му е на него твоят рушвет? Той иска да отидеш при висшестоящото началство и да се оплачеш от него. Ти ще отидеш да се оплачеш, нали? Ще отидеш. Точно така, а сетне началството ще му се обади по телефона и ще го попита: „Какво става там с вашата Образцова? Нещо се оплаква от вас.“ Гриша ще им каже, че няма кой да работи, че един следовател е натоварен едва ли не с по 50 дела наведнъж и че изобщо не знае какво ще прави, ако и Образцова напусне. В смисъл че ако той вземе такова безотговорно решение и пусне Образцова, цялата петербургска престъпност моментално ще се увеличи поне двойно и ще залее целия град. Таня, разбери, това са игрички, на които всички поголовно си играят. Направо е учудващо, че си успяла някак си да не участваш в тях. Целта на всичко това е само една: след като ще напускаш, значи трябва да те накарат да свършиш колкото се може повече мръсна работа, която останалите отказват да вършат. Да речем, да приключиш следствието по някое дело, което шестима или седмина следователи са водили един подир друг, като пътьом са изгубили половината документация и почти всички доказателства по него. Няма как да пробуташ такова дело на никого, защото ако го направиш със заповед, това няма да означава приключване на следствените действия, а просто прехвърляне на поредния осми следовател, който ще внесе и своята скромна лепта в създадената бъркотия, а пък делото така и няма да стигне до съда. Или например някое дело, което просто е опасно да стига до края си, защото на човек много му се иска да поживее още малко. Никой не би се заел доброволно и добросъвестно с такава гадост. А ако му наредят да го води, той привидно ще се занимава месец-два с него и сетне ще мушне папката с делото в шкафа. От това няма да има никаква полза и дори — слава на Бога, ако не му навреди! Защото такова дело е безперспективно, умряла работа и практически е невъзможно да накараш следователя да го доведе докрай, ако той не е лично заинтересован от това. И по тази причина те стоварват такива дела на хора като теб, които искат да им разрешат да напуснат или да им направят някаква друга услуга. Един вид: направи го и си свободен. Хайде, Татяна Григориевна, да постигнем консенсус, както е модерно да се казва сега. Ние ще ви се притечем на помощ, макар да не сме длъжни да го правим, но в такъв случай ще трябва и вие да ни помогнете. Не зарязвайте това дело по средата, доведете го докрай. Разбра ли, Танюха?
— Разбрах — кимна тя. — И какво трябва да направя сега от гледна точка на регламента във вашите игри? Да чакам, докато Гриша ме извика, или сама да отида при него и да си предложа услугите?
— Изчакай два дни. Аз ще му се обадя и ще му кажа, че си идвала при мен. После той ще те извика и ще започне да ти обяснява как не е искал да те пусне и как аз съм му казал някакви неприятни неща. И че той, разбира се, има пълното право да не те пуска, но след като ти си такава мръсница и обикаляш кабинетите на началниците, на него ще му е по-лесно да ти разреши да се преместиш, отколкото да се обяснява с ръководството, на което ти говориш всякакви гадости срещу него. В този момент ти ще започнеш да се чувстваш ужасно виновна и за да изкупиш вината си пред Гриша, ще ти бъде предложено да поработиш върху някои дела, с които никой не може и не иска да се справи. А когато ги довършиш, можеш да се преместиш в своята столица.
— Прекрасно! — усмихна се с половин уста Татяна. — Методът е изпипан до съвършенство. Само че аз не съм ти говорила никакви гадости за Гриша. Така че той няма да има в какво да ме обвини. Номерът няма да мине.