— Това вече го чух. И дори не му се обаждаше по телефона, така ли?
— Не.
— А той обаждаше ли й се?
— И той не й се обаждаше.
— И защо така? Да не би да са се скарали?
— Откъде да зная? — започна отново да кипва той, защото не разполагаше с готови отговори на този въпрос.
— За сметка на това аз зная, Суриков. — В гласа на Образцова се долавяше умора. — Вие лъжете за всичко. Лъжете като последния глупак и ужасно си вредите с това. Ето справките от градските телефонни централи на Петербург и Москва. Само за един месец — през октомври — има седем обаждания от телефона на Бахметиева до дома на Шкарбул, а от дома на Шкарбул до дома на Бахметиева са звънили цели дванадесет пъти. Можете ли да ми обясните това?
— Нищо не зная! — отсече той. — По цял ден бях на работа. София не се е обаждала на никого пред мен. И никой не й се е обаждал от Москва.
— Точно така — въздъхна, кой знае защо, Образцова. — Този факт наистина ли не ви направи впечатление? Значи София Иларионовна е водила много интензивни разговори с роднините си в Москва, а вие нямате никаква представа за това. Как така Сергей Леонидович?
— Ама аз нищо не зная! — разкрещя се отново той. — Какво сте се лепнали за мен?! Не зная!
— Разбира се, че не знаете. Не е трябвало да знаете. Вие е трябвало да заминете и да си изяснявате отношенията със снахата на вашата хазяйка. Фактически е трябвало да бъдете арестуван веднага. Още там, в Москва. Тогава всички скъпоценности, които Елена и Юрий Шкарбул още не са успели да изразходят, щяха да отидат при София Иларионовна и нейния внук. Наистина са цял куп скъпоценности. Използвали са ги много пестеливо, а количеството им е било огромно. Бахметиев е успял да натрупа злато, платина и скъпоценни камъни за стотици хиляди, ако не и за милиони долари, и цялото това богатство е преминало в ръцете на неговата вдовица, а сетне — и в ръцете на нейния мъж. Колкото и да са харчили, останало им е страшно много, което е щяло да стигне и за вас. Нали точно така се разбрахте със София Иларионовна?
Той се затвори в себе си. Тя знаеше всичко. Какво можеше да й каже оттук нататък? Беше безсмислено да се инати, защото тя бе научила всичко отнякъде. Но той за нищо на света нямаше да издаде София. За нищо на света. Щеше да поеме цялата вина. За него София беше свят човек.
— Защо мълчите, Суриков? Права ли съм? Вие сте заминали за Москва, за да извършите убийство, нали така?
Той кимна мълчаливо.
— Бахметиева знаеше ли това?
— Не. Нищо не знаеше. Направих го сам.
— Какво направихте сам? Сам научихте адреса, така ли? Сам си измислихте скъпоценностите? Не баламосвайте, Сергей Леонидович. Бахметиева ви е изпратила там. И предварително се е уговорила за всичко с внука си. Те двамата след ден-два щяха да ви предадат на милицията — не е никак трудно. Щяха да го разиграят като по ноти.
— Не!!! Млъкнете!!! Да не сте посмели!!! Не споменавайте София!
Но Образцова сякаш не чуваше истеричните му крясъци и нито един мускул по лицето й не трепна.
— София Иларионовна от дълго време е имала връзка с Виталий. Той много добре е знаел кой е родният му баща, знаел е и за баба си. Това не ви е известно, нали? Бахметиева ви е казала, че след като Елена е заминала за Москва, тя нито веднъж не е виждала внука си, нали така? Само че не е истина. Излъгала ви е. Превърнала ви е в послушно оръдие в ръцете си. Да не мислите, че сам сте решили да възстановите справедливостта и да отмъстите заради нея? Не, Суриков, било е нейно решение и тя много умело ви го е втълпила в главата. Искала е да го извърши с вашите ръце, а сетне да се отърве от вас и да ви вкара в затвора, за да не й се мотаете в краката. Почти е успяла. Както виждате, вие сте арестуван. Вярно — заради друго убийство, но това не променя същността на нещата.
— Какви ги говорите? Да не сте посмели… София не би могла… Тя ме обичаше.
— Сергей Леонидович, много повече е обичала собствения си внук. Но проблемът е в това, че за разлика от вас, нейният внук изобщо не я е обичал. Точно по тази причина той е пристигнал в Петербург преди вас, вероятно е стигнал дотук със самолета и я е убил. Искал е по този начин окончателно да елиминира хората, с които трябва да дели богатството. Много точно е пресметнал всичко. Знаел е, че за едното от убийствата най-вероятно ще арестуват вас, а след това ще ви лепнат и другото убийство. А ако не успеят да ви го лепнат, то тъй и ще си остане неразкрито. Впрочем вие как се канехте да извършите убийството? С голи ръце ли?