— Сергей Леонидович, вие много добре знаете всичко. Докато делото се е водило от следователя Панкратов, пълномощното на ваше име е било у него. Когато са го прехвърлили на Чудаев, то е изчезнало от материалите. Но за сметка на това се е появило пълномощно на името на Голдич. Какво ви обещаха срещу тази авантюра?
— Не разбирам за какво говорите — отвърна инатливо Суриков. — Не е имало никаква авантюра. София първо даде пълномощно на онази… Зоя, а после — на мен. За всеки случай. Защото на мен ми имаше по-голямо доверие.
— Естествено. Виждала е как се отнасяте към нея и е знаела със сигурност, че никога в живота си няма да й причините зло. Заблуждавала ви е, Сергей Леонидович, тя ви е опитомила и дресирала като бездомно кученце, което е намерила на боклука. Не ви е приятно да чувате такива неща, нали? И на мен не ми е приятно да ги говоря. Не е имало никаква Голдич и никакво пълномощно на нейно име. Веднъж по време на разпит следователят Чудаев е бил извикан спешно при ръководството и е помолил някой от служителите на милицията да остане с вас в кабинета, докато него го няма. Този служител ви е обяснил достъпно, че докато в делото има пълномощно на ваше име, ще се опитват да ви обвинят, че сте извършили убийството на Бахметиева от користни подбуди. Че сте го направили заради апартамента, казано с две думи. И тъй като следствието не разполага с никакви други заподозрени, вие просто няма да можете да се измъкнете. Така ли беше?
… — Мога да ти помогна. Разбери, че дори и да те пуснат оттук, пак ще видиш апартамента на старицата на кукуво лято. Бил си следствен, лежал си в ареста. Ще анулират пълномощното ти, още повече че собственичката на апартамента не е умряла от естествена смърт, а е била убита. В такива случаи никакви пълномощни не са валидни. Законът е такъв.
Мъжът с милиционерски пагони говореше уверено и Суриков му повярва. И наистина нямаше нищо по-просто от версията, че той бе спечелил доверието на бабичката, че бе изкопчил от нея нотариално за правото да се разпорежда с цялото й имущество, а сетне бе очистил старицата и си бе развял байрака на бял кон. Със сигурност щяха да го осъдят. Нямаше начин да се измъкне.
— И какво да правя сега? — попита притеснено Суриков и погледна с надежда мъжа, който се оказа първият човек в милицията, отнесъл се към него със съчувствие.
— Има изход. В делото няма да има пълномощно на твое име. Ще има друго — на името на съвсем друг човек. То ще бъде подписано много по-рано. Има хора, които бързо ще направят документа със задна дата, според който твоята хазяйка уж е искала да се премести в друг апартамент и е подхванала замяна на жилищата. Разбра ли?
— Не — призна си честно Сергей.
Наистина не разбираше нищо, тъй като беше пълен невежа в тези документно-юридически неща. Мъжът с пагоните започна бързо да му обяснява нещо за договора за замяната, за оценъчната стойност, за нотариално завереното пълномощно, за ордера, за извлечението… Думите му бяха непознати и Суриков изобщо не можеше да улови смисъла им, но се срамуваше да си признае, че е толкова тъп и необразован. Затова само кимаше безмълвно с умен вид.
— Разбрах — каза той. — Какво трябва да правя?
— Да потвърждаваш. Трябва да кажеш на следователя, че твоята хазяйка не е дала нотариалното на теб, а на Зоя Николаевна Голдич. Запомни ли? Че тя е искала да направи замяна на жилището си, но тъй като вече е била много стара и немощна, издала нотариално на Голдич, за да може тя да свърши тази работа. Направила е това още през септември или през октомври. Ти дори можеш да не си спомниш точно кога е станало това, защото не си имал никакво отношение към него. Този апартамент не е твой, нали така?
— Така е — съгласи се Суриков. Тази част от разговора му беше ясна. — Но как така сме извършвали замяна, след като си живеехме на стария адрес?
— Ще кажеш, че договорът вече е бил сключен и че всички документи са били подписани, но по взаимно съгласие преместването е било отложено до пролетта. Или до Нова година. За това би могло да има най-различни причини. Така е решила твоята хазяйка. А пък ти не си влизал в спорове с нея. Хайде, момче, мисли по-бързо, защото ей сега ще се върне твоят следовател и ще започне да ти скърпва делото. Давам ти много добър съвет. Не стига, че свалям такъв глупак като теб от примката, ами на това отгоре се чудиш какво да правиш. За да не се съмняваш в мен, ще ти кажа, че аз също имам изгода от тази работа. Сега няма безкористни благодетели и трябва да го знаеш. Ще направим всички документи за замяната със задна дата, а в апартамента на твоята хазяйка ще се нанесат едни хора, защото той е хубав и се намира в центъра на града. А пък техния апартамент ще продадем. И ние ще имаме изгода от това, а ти ще се отървеш от делото. Щом не си убил старицата, основният им коз срещу теб ще отпадне, ще се почешат тук-там и ще те пуснат. Ако все пак си я убил, поне няма да ти лепнат користен мотив. За убийство с користни подбуди бесилката не ти мърда, това е член 102, алинея „а“. А когато няма користен мотив, членът е друг — 103, и там законът изобщо не предвижда бесилка. Поне ще останеш жив. Разбра ли?