— По какъв?
Той отново усети, че губи нишката на разговора. Всичко беше толкова сложно… Може би тя също иска да го измами? Е, от нея няма защо да се страхува, понеже жената си е жена. Обаче ония бяха по-опасни. Не, трябва да си мълчи.
— Аз ще забравя за това, че Бахметиева е искала да убие чрез вас вдовицата на сина си. Ще забравя за това, разбирате ли? И ще помня само, че старицата е тъгувала по внука си и по тази причина вие сте решили да заминете за Москва и да си поговорите с него. Никой не е виновен, че сте отишли в апартамента няколко минути след убийството. Да, вие сте се изплашили и сте избягали, без да кажете нищо на никого. Това е простимо. В Наказателния кодекс няма член, според който да е наказуемо. Аз ще ви измъкна от тази история. Няма да ви привлека под отговорност за подготовката на убийството и ще ви пусна оттук без каквато и да била подписка. Още днес ще можете да се качите на влака и да заминете, накъдето ви видят очите. Но срещу това вие ще ми кажете кой е служителят, който ви убеди да се включите в аферата. Повтарям още веднъж: или вие ще мълчите и ще останете в града, като по този начин рискувате всеки момент да бъдете убит, или ще ми разкажете всичко и ще се сдобиете с възможността да заминете. Избирайте, Сергей Леонидович.
Суриков мълчеше. Ужасно се страхуваше. Ако София беше до него, тя можеше да го посъветва как да постъпи. Беше умна и бързо щеше да се ориентира за какво става дума. А той не можеше да го направи. Не му стигаше умът.
— Е, добре — въздъхна следователката, — тогава ще ми се наложи да ви кажа още едно нещо. След като не разбирате от дума, налага се да вкарам в действие фактите. Спомняте ли си вашия следовател Роман Сергеевич Панкратов?
— Спомням си го.
— Тогава прочетете това.
Подаде му един вестник и посочи с пръст голяма снимка, обточена с траурна рамка. „Тежка загуба… Трагична гибел… Приятели и колеги…“ Господи, какво е това?
— Панкратов още от самото начало е знаел какви материали е имало в делото и какви показания сте дали вие. Това се е оказало достатъчно да го блъсне кола и да го убие. А вие, Суриков, знаете много повече от него. Вие знаете кой от нашите служители е свързан с това. Или ще ми кажете кой е той, или и вас ви очаква същата участ. Е, как ще постъпите? Ще ми кажете ли?
Край. Той повече не можеше да се съпротивлява на нейния натиск. Ако кажеше, можеха да го убият. Ако не кажеше, пак можеха да го убият. Нямаше между какво да избира. Но ако Образцова наистина му дадеше възможност да изчезне от Петербург, значи все пак имаше някакъв шанс да се спаси.
— Не зная как се казва.
— Опишете ми външността му колкото може по-подробно. Ръст, фигура, коса, маниери на поведение и говор, начина, по който сяда. Всичко, което си спомняте.
Татяна бързо разбра за кого ставаше дума. Въпреки интелектуалната си недоразвитост, Суриков имаше остър и наблюдателен поглед. Описанието му беше точно и красноречиво. Ама че гадна работа си бе избрала! Лъжи, постоянни лъжи, мошеничества и притискане в ъгъла на объркани и изплашени хора. Кой е казал, че работата на следователя е благородна? Ама че глупост! Това можеше да го каже само човек, който никога в живота си не бе работил в следствието.
Имаше ли право да върши това, което правеше в момента? Тя се канеше да скрие от следствието някои факти и обстоятелства, които свидетелстваха за това, че Сергей Суриков е имал намерение да извърши убийство. Впрочем за такава постъпка от нейна страна в Наказателния кодекс имаше член в главата „Длъжностни престъпления“. Но какво можеше да направи, след като нямаше закон за защита на свидетеля? Да остави Суриков в лапите на тази банда, така ли? Оперативната им разработка едва сега започваше, а докато ги изловят всичките, докато съберат фактите и доказателствата, можеха да минат няколко месеца. Работата беше твърде продължителна. През цялото това време Суриков щеше да бъде достъпен за тях. Дали тя имаше право да принесе това нещастно момче в жертва на интересите на правосъдието?
Отговор нямаше. В учебниците съществуваше. Но в живота го нямаше.
— Това е, Сергей Леонидович. Прочетете постановлението за вашето освобождаване от ареста и се подпишете. Сега ще ви заведат в килията, там ще съберете нещата си и можете да се чувствате свободен.