— Какво точно търсим, господарю?
— Истината, каквато и да е тя.
На вратата се почука. Влезе Сененмут.
— Мислех за това, което ми каза, Амеротке. Щом си сигурен, че Хети, Ита и Тетики са замесени в кражбата на камъка, значи трябва да ги арестуваме…
— Нямаме никакви доказателства! — отвърна Амеротке рязко. — Не, нека засега си мислят, че са в безопасност…
Сененмут си тръгна и те продължиха да търсят.
— Уени си е пийнал доста снощи — отбеляза Шуфой, сочейки каната с вино. Вдигна една гривна. — А и изглежда не е бил сам.
Пренхое проверяваше под леглото.
— Снощи сънувах, че един орел ме носи над Червените земи…
— Стига, Пренхое — сряза го Амеротке. — Не искам и дума да чувам за сънища… Откри ли нещо там?
Пренхое извади малко сандъче от смокиново дърво и вързоп, изпоцапан с кал. Амеротке взе сандъчето, сложи го на леглото и го отвори. Вътре намери печати, каквито обикновено носят вестителите, царския картуш на Хатусу и един друг — зелен, с овална форма, със скорпион от едната страна и змия от другата.
— Този не е египетски, нали?
Подаде го на Асурал.
— Митанийски е — потвърди той.
Амеротке изпразни остатъка от съдържанието върху леглото и на дъното лъсна кама.
— Бързо! — викна той на Пренхое. — Извикай Сененмут или някой от висшите жреци. Искам да видя ножа, с който е бил убит Немрат!
Пренхое излезе на бегом. Амеротке разгледа останалите неща: пръстени, гривни, късове папирус, но като цяло нищо особено. Взе отново камата и разгледа блестящото й острие и дръжката с форма на озъбена кучешка глава. Пренхое се върна с ножа, причинил смъртта на Немрат. Амеротке осъзна, че са чифт. Обърна се към джуджето:
— Шуфой, ти познаваш пазара. Кажи ми, като тези често се продават чифт, нали?
— Даже можете да си купите цял комплект!
Амеротке хвърли ножовете на леглото.
— Значи хипотезата ми, че Хети и Ита са крадците на аметиста, е погрешна. От тази кама излиза, че виновникът е Уени — отвърза мръсния вързоп, който Пренхое бе извадил изпод леглото. В него имаше чифт сандали — с дебели подметки и предпазител за глезените. Амеротке беше впечатлен повече от калта отстрани на подметката. Подуши ги и ги остави на земята. — Асурал, погледни това. Откъде, мислиш, е тази кал?
Капитанът на стражата на храма ги огледа внимателно.
— От Нил — заяви той.
— Добре — каза Амеротке и седна. — Шуфой, иди до пазара. Вземи тази кама и виж дали не можеш да откриеш човека, който я е продал на Уени. Асурал, Пренхое, вие идете при пазителя на регистъра. Искам да разберете къде се намира къщата на убития вестител. Ако трябва, разбийте вратата, но я претърсете из основи. Аз и Мареб ще трябва да придружим митанийците до Оазиса на палмите… — улови погледа на джуджето и добави: — Не, Шуфой, не може да дойдеш с мен! Ти ще съобщиш на господарката Норфрет къде съм, а също и че ще съм в безопасност. Хайде, не се бави, тръгвай!
Щом дребосъкът излезе, следван от Асурал и младия писар, Амеротке въздъхна с облекчение и затвори вратата. Краката го боляха от напрежението на всичко случило се. Почувства болки във врата и се опасяваше, че може да е прихванал от треската на Ахмазе.
В Залата на двете истини сигурно вече се бяха натрупали десетки дела, но те трябваше да почакат или да бъдат прехвърлени на друг съдия, докато Амеротке се занимава с плетеницата от престъпления тук, в обичания храм на Анубис. Какво свързваше всички тези загадки? Изчезналият аметист. Смъртта на една хесетка. Умрели риби и животни. Убийството на Снерфу. Жестоката смърт на вестителя. Откритието, че Уени вероятно не е бил това, за което се е представял…
Само ако можеше да открие връзката между тях! Защо Уанеф толкова настояваше да се върне при царя си? Дали бе просто дипломатически жест, или наистина имаше да му каже нещо? Как ли ще протече собствената му среща със славния митанийски цар? Очите на Амеротке бавно се затвориха и той се унесе в сън. Събудиха го Асурал и Пренхое — бяха се навели над него с разтревожени лица.
— Помислихме си, че нещо се е случило — обясни капитанът на стражата.
Амеротке се изправи и разтри очи.
— Колко време ви нямаше?
— Най-малко два часа, но открихме това, което искахте.
Асурал изсипа кожената торба на пода. Амеротке гледаше нетърпеливо. Черна маска на Анубис, украсена със злато, кожена бойна пола и малка чанта, изтрита и окъсана от годините. Асурал бръкна вътре и извади парче папирус. Подаде го на съдията с думите: