— Дали ще можем да я преместим? — попита Шуфой. — Трябваше да вземем и Асурал — изохка той.
— Ще се справим и сами — усмихна му се Амеротке в отговор и изтри потта от челото си. Дребосъкът и Мареб го бяха причакали на кея и възбудено му съобщиха какво бяха научили от Ловеца на крокодили. Съдията им отвърна, че сведенията им идеално пасват с онова, което той самият бе научил за Уени, след като бе разгледал гробницата му. После отпрати Мареб и заедно с Шуфой пое към храма на Бес, за да провери доколко верни са думите на Ловеца на крокодили.
Дребосъкът бе мърморил недоволно през целия път до това запустяло място — жалваше се, че е уморен и иска да се върне у дома, а всъщност копнееше да се върне в храма при онази хесетка, за която бе съчинил цяла любовна песен. Мрънкаше, че сигурно Ловецът на крокодили им е наговорил куп лъжи и ги е пратил за зелен хайвер, недоволстваше, че Мареб, Асурал и Пренхое сега са се настанили някъде на сигурно и уютно място, а той е принуден да си износва подметките в тези пущинаци. Амеротке търпеливо слушаше оплакванията на дребния си приятел, докато най-сетне Шуфой изтъкна и последния си аргумент:
— Защо ние търсим доказателства? Господарката Норфрет отдавна вече ни чака, а освен това ви предстои тежко пътуване до Оазиса на палмите. Трябва да си починете, а не да се потите над този камък. В крайна сметка върховният съдия Амеротке не е прост работник…
— Напротив, точно такъв е — отговори съдията. — Аз се трудя за истината. А сега, Шуфой, запретвай ръкави, вместо да ми държиш речи!
Шуфой млъкна засрамен и грабна един прът. Изчегърта напластената от времето пръст по краищата на плочата и разчисти един участък. Вече започваше да се стъмва, когато двамата най-после успяха да подпъхнат пръта под плочата и да я повдигнат. С мъка я избутаха настрани. Един поглед беше достатъчен. От разкопаната почва стърчаха костите на ръка. Амеротке разчисти пръстта и огледа скелета. Обърна черепа. Потупа зеещата дупка отзад и рече:
— Ловецът на крокодили не те е излъгал. Уени е убил този човек… — отдалечи се и седна на един камък.
— Господарю, вижте! Погледнете това — Шуфой извади от пръстта масивна медна гривна.
— О, богове! — Амеротке стана, взе гривната и прочете йероглифите по ръба. — Значи името на мъжа е Хордет — обясни той на Шуфой. — Чувал съм за него… Мисля, че беше главен вестител от Дома на пратениците. Изчезна преди около четири години…
Шуфой започне да копае по-надълбоко и извади парче папирус. Издуха пръстта и прочете:
Нека демоните гонят душата ти до края на безвремието:
Дано очите ти ослепеят и престанеш да чуваш птиците.
Дано душата ти стане тежка като скала и счупи везните на Анубис.
И дано станеш храна за онези, които поглъщат сърца, та никога да не видиш блажения огън на Ра!
Джуджето пребледня от страшните думи на проклятието. Подаде го на Амеротке с разтреперани пръсти.
— Предполагам, Уени го е написал и го е сложил при жертвата си като акт на отмъщение…
В този миг се разнесе цвилене на кон. Амеротке се обърна рязко по посока на звука и съзря една колесница, която бързо се приближаваше. Шуфой сграбчи камата си. Съдията присви очи и съзря, че поводите на двата снежнобели коня са в ръцете на Мареб. След малко царският вестител спря животните, скочи от колесницата и тръгна забързано към Амеротке. Беше издокаран в най-хубавите си дрехи, а косата му беше намазана с благовония.
Мареб огледа храма:
— Асурал ми каза, че сте тук. Нося заповед от божествената Хатусу… — и тикна знака на фараона под носа на Амеротке, за да го целуне.
Амеротке избърса ръцете си и докосна почтително картуша на царицата:
— Какво се е случило?
— Господарю, присъствието ви е спешно необходимо в Дома на милион години… — Мареб забеляза отместената плоча и подаващия се от дупката скелет — Забрави официалностите и разтревожен попита: — Какво се е случило?
— И аз това те питам! — отвърна Амеротке.
Мареб се опомни и продължи делово:
— Божествената Хатусу заповяда веднага да отидете при нея. Митанийските пратеници ще тръгват всеки момент за Оазиса на палмите. Ние трябва да отидем с тях. Сега обаче е прекалено късно.
— Ще тръгнем на зазоряване — обясни Амеротке ядосано. — Има неща, които трябва да обсъдя с божествената. Току-що открих трупа на един от нейните вестители…