— Колега? — възкликна изненадано Мареб.
— От колко време си на служба в Дома на пратениците? — попита го Амеротке. Показа му гривната и папируса с проклятието. — Спомняш ли си Хордет?
— Разбира се — отвърна Мареб и направи знак против лош късмет с палец и показалец. — Той изчезна преди четири-пет години. Разправят, че се е удавил или…
— Или какво? — попита строго Амеротке.
— Беше ерген, обичаше жените…
— Добре ли го познаваше?
Мареб поклати глава.
— Не, само бегло…
— А колко добре познаваше Уени?
— Също толкова. Ние, вестителите, рядко завързваме приятелски връзки. Пречи на работата… За Уени знам, че беше женен за митанийка. До преди да се срещнем с Ловеца на крокодили, бях убеден, че жена му случайно се е удавила. Пък и след това Уени много се промени. Мислехме, че е от скръб, а то — какво излиза! Ама значи той наистина я е убил, а? И после този нещастник! И наистина ли Хордет й е бил любовник?
— Така изглежда — потвърди Амеротке. — И не стига това, ами за да е сигурен, че душата му няма да намери покой и в отвъдното, е заровил заедно с него и едно проклятие.
— Аз харесвах Уени — заяви Мареб. — Разбирам го. Сигурно е полудял, когато е открил, че любимата му е била невярна — каза той и изду бузи. — Предполагам, Хордет е заслужавал по-достойна смърт, а не това: без гробница, без балсамиране, без оплаквачки — тъмните му очи се присвиха в усмивка. — Много неща откривате, господарю Амеротке. Където се появите, нищо не остава такова, каквото е изглеждало… — погледна към тъмнеещото небе и добави: — Божествената Хатусу сигурно вече губи търпение!
Наместиха плочата обратно и всички се качиха в колесницата.
— Да вървим, че утре ни чака дълъг път до Оазиса на палмите… — въздъхна Амеротке.
— Бих предпочел да остана в Тива — отвърна Мареб, — защото никак не си падам по митанийците, откакто убиха баща ми и брат ми в битката при делтата…
Шуфой стоеше мълчалив като никога. Гледаше към порутения храм с мрачно предчувствие. Това място вече не бе светилище на Бес, а дом на Сет.
Въведоха Амеротке в покоите на божествената Хатусу. Помещението беше прекрасно — с изрисувани стени и големи високи прозорци. Във всички ъгли имаше фигури от слонова кост на различни богове, повечето от тях женски и изненадващо приличащи на самата царица. Въздухът ухаеше на мирта и сандалово дърво. Плочките по пода блестяха на светлината на алабастровите лампи, в които гореше чисто масло. Върху един каменен блок се издигаше статуя на Хор с лице към вътрешния басейн. Водата в него беше тъмносиня, а по повърхността й се полюшваха лотосови цветове. Хатусу обожаваше славата, показността и властта. Сега тя седеше върху покрит с коприна стол. На главата си носеше напоена с масла черна перука, привързана със сребърна лента. Около врата си имаше огърлица от топази, а изящната й ленена роба бе препасана със златен колан. Малките ходила на царицата почиваха леко кръстосани върху малко тапицирано столче. Сененмут седеше от дясната й страна, а на коленете си държеше свитък. Хатусу задълбочено изучаваше ноктите си с леко наклонена глава. После вдигна поглед.
— Виж, Сененмут — каза тя с твърд режещ глас, — ето го и нашия горд Амеротке. Той е прекалено зает да се яви пред своя фараон въпреки изричната ми молба. Пренебрегва и заповедите ми. Дори забравя да коленичи в мое присъствие!
Амеротке се опомни, приближи се, коленичи и притисна чело о пода.
— Сърцето ми се радва — започна той официалния поздрав, — а душата ми ликува от светлината на образа ти, о, божествена!
Чу някакъв звук и пред очите му се появи кракът на Хатусу с боядисани с тъмна къна нокти.
— Аз съм твоят фараон! — отекна гласът й. — Целуни краката ми, Амеротке! — той се подчини. — Вече можеш да станеш! — сега гласът й прозвуча по-меко, но някак странно. Амеротке се изправи и погледна към нея — беше скрила лицето си зад златна маска. — Защо пренебрегна заповедите ми, Амеротке?
— Не съм, божествена — отрони съдията.
Хатусу вдигна ръка и Амеротке очакваше да го зашлеви, но вместо това пръстите й го погалиха по бузата. Тя свали маската си и улови дланта му. Омайният й парфюм го обгърна изцяло. Тя остави робата й да се разтвори и да разкрие малко от изящната й гръд. Амеротке забеляза, че зърната на гърдите й бяха боядисани в златисто и зелено. Хатусу проследи погледа му и се усмихна.