— Явно имате много свои хора в Тива — възкликна Амеротке. — А „научихте“ ли как точно Уени е откраднал аметиста? Виждали сте светилището на Анубис, нали?
— Според нашите разузнавачи вестителят е бил в параклиса още от момента, в който Немрат е влязъл. Убил е жреца, скрил се и е излязъл едва когато престъплението е било открито — при тези думи Амеротке примига изненадано: не се беше сещал за такъв вариант.
Мареб пристъпи напред, сякаш искаше да каже нещо, но Уанеф вдигна ръка:
— Сега върховният съдия е говорителят на фараона! — каза грубо тя. — Ти си тук като негов водач и придружител. Вече не желаем да имаме нищо общо с вестителите на Египет — свали ръка и погледна Амеротке. — Волята на цар Тушрата е утре сутрин заедно да се върнем в Тива и да продължим с преговорите. Ще приемем всичките ви условия, ако махнете Мареб от храма на Анубис и ако предадете на Митани саркофага с тялото на Бения, сестрата на цар Тушрата.
— Нали знаете, че тялото й е балсамирано и е положено в царската гробница? Защо да не почива в мир с фараона, нейния господар? Колкото до Мареб, той е съвестен слуга на царицата и с нищо не е нарушил заповедите й…
— Исканията ни са крайно скромни и напълно разумни — отговори му Тушрата бавно. — Бения беше любимата ми сестра. Бих желал, когато ме положат за вечния ми сън в моята гробница, сестра ми да е до мен!
Амеротке се поклони:
— Ще се погрижа лично. Но се налага да чуя аргументите ви против Мареб…
— Вашият вестител загуби свои близки в голямата битка на север. Би трябвало да прикрива чувствата си по-внимателно: презрителната усмивка, грубият тон…
Съдията усети как юмруците на Мареб се свиват, и сграбчи ръката му, за да го удържи. С крайчеца на окото си зърна подигравателното лице на Уанеф. Неусетно атмосферата се беше променила. Уж Хатусу държеше юздите на силата и контролираше мирното споразумение, уж Тушрата бе поставен на колене, а в същото време митанийците им се надсмиваха. Какво ставаше тук?
— А защо не ни съобщихте за действията на Уени още в Египет? — попита Амеротке, като се опитваше да звучи властно.
— Сметнахме, че би било по-безопасно, ако разкрием тази новина тук — отвърна Уанеф. — Пък и ние самите го научихме малко преди да си тръгнем от града ви.
В този миг входът на шатрата рязко се вдигна. Влязоха слуги, понесли подноси с ястия от печени пъдпъдъци, месо от антилопа, смокини и други плодове. Въздухът се изпълни с аромата на храната, но Амеротке беше впечатлен от друго — слугите бяха черни като нощта и с не по-висок ръст от Шуфой! Изглеждаха като деца, а всъщност бяха зрели мъже и жени. Всички бяха голи, като се изключат кожените превръзки около слабините и дрънчащите по китките им гривни. Беше чувал разкази за такива хора от джунглите далеч на юг, но за пръв път ги виждаше на живо.
— Харесват ли ти нашите дребни хора, Амеротке? — попита Тушрата. — Получих ги в дар от племенния им вожд.
Амеротке долови заплахата. Царят на Митани припомняше на Египет, че той също има силни съюзници. Слугите се поклониха и излязоха. Съдията вежливо опита от всички предложени ястия, но Мареб отказа да докосне каквото и да е и остана решителен и безмълвен. Амеротке използва прекъсването, за да обмисли онова, което Уанеф бе казала за кражбата на аметиста. Да, сигурно е възможно някой да се вмъкне в светилището точно когато жреците се сменят, и да се спотаи в някоя от нишите, после да убие Немрат и да избяга в последвалото объркване. Само че как е успял да се вмъкне толкова лесно? И дали е имал съучастник?
Забеляза, че Тушрата и Уанеф си шепнат, и сведе глава.
— И тъй, Амеротке, приемаме уверенията на Египет, че пратениците ни занапред ще са в безопасност — изрече Тушрата. — Можете да си тръгнете още тази вечер преди смрачаване и официално да съобщите на царица Хатусу, че пратениците ще се върнат на масата за преговори утре сутринта. Мирът ще бъде сключен до пет дни.
Тушрата направи жест, който означаваше, че аудиенцията е приключила. Амеротке въздъхна. Той се изправи, поклони се и придружаван от Мареб, напусна павилиона. Навън слугите джуджета стояха скупчени и ядяха фурми с мед. Амеротке забеляза, че в коланите на някои от тях бяха затъкнати малки тръбички, а около врата им висяха миниатюрни кожени кесийки. Войникът, който ги беше придружил до павилиона, сега заведе съдията и спътника му до малка шатра, постлана с черги. Настани ги в нея и им посочи малката масичка, върху която имаше покрити с лен чинии с храна и голяма кана с изстудено вино.