— Да скачаме! — извика Мареб и издърпа Амеротке от колесницата.
Хатор се строполи с вдигната глава и оголени зъби. Вестителят се промуши и отряза юздите, за да го освободи. Хатор падна настрани и подви крака. Амеротке се опита да изведе Изида настрани, за да не пострада още от конвулсиите на другия кон. Мареб ловко преряза гърлото на Хатор и кръвта на животното бързо образува огромна червена локва. Вестителят безмълвно посочи подутия корем на мъртвия кон.
— Нещастен случай? — попита Амеротке.
Мареб поклати глава.
— Отрова! — и погледна съдията право в очите. — Дано всички богове ни закрилят!
Амеротке се завъртя рязко към Изида — кобилата накуцваше, а от мястото, където Хатор я беше ударил в пристъпа си на паника, бликаше кръв. Мареб хвана поводите и започна да води животното в кръг, като му говореше тихо. Изида беше ранена много лошо и накуцваше толкова силно, че едва ли бе в състояние още дълго да стои на краката си. Мареб погледна съдията — и двамата чудесно разбираха, че нямат друг избор, освен да прережат гърлото и на втория кон. Амеротке извърна глава. Погледна нагоре към мрачното небе и изруга. Над тях кръжаха три едри птици. Лешоядите вече бяха надушили кръвта. Погледна назад към скалистия хълм: лъвовете жадно вдишваха вечерния вятър, който бе разнесъл миризмата на мъртвите коне.
— Не след дълго всички хищници ще се съберат тук — каза Мареб, проследявайки погледа на Амеротке.
Съдията се върна и взе кожения калъф от колесницата.
— Тогава нека се опитаме да се отдалечим възможно най-много от тук.
Тръгнаха пеша. В далечината зад тях лъвовете напуснаха леговището си и поеха бавно към колесницата. Слънцето бе залязло много бързо. Нощта падна като черно наметало. Студеният нощен вятър се засили. Амеротке се опита да си спомни на какво го бяха учили. Пустинята, гореща като врящ казан, сега щеше да стане леденостудена.
— Не можем да вървим непрекъснато — рече той на Мареб. — Храната ни е малко, пък и щом митанийците са отровили конете ни, бих се замислил дали да ям и пия каквото и да е от техния лагер.
— Значи си съгласен, че Хатор беше отровен? — попита вестителят през рамо.
— Да, но не можем да обвиним открито чужденците. До утре сутрин от животните няма да остане и следа, за да можем да докажем умисъл. Ще кажат, че просто конят се е разболял, както често се случва… — Амеротке млъкна. Вятърът довя приглушен рев на диви зверове. Отнякъде долетя и характерният вой на петнистите хиени. — Не, не можем да продължаваме — заговори пак съдията. — Кръвта на конете само ще разпали апетита на хищниците. Освен това в тъмното човекът е уязвим като антилопа. По-добре да отидем ей там — и посочи едно хълмче, обградено с гъсти храсталаци и прещип. — Само огънят може да държи хищниците на разстояние. Имаме кремък, стрели…
Мареб склони и двамата бързо се запътиха натам. Сега вече тъмнината ги обгръщаше отвсякъде. Вестителят се спъна и падна. Изправи се с болезнено накуцване и изруга под нос. Амеротке му помогна да се изкачат до хълма. Мястото беше подходящо. Преминаха с усилие през гъстите храсти, които ги изподраха и разкъсаха дрехите им, и се заеха да подготвят защитата си срещу нощните набези.
Единадесета глава
В ранната история на Египет ритуалите в чест на Анубис се извършвали лично от фараона
Събраха подпалки и сухи храсти и с помощта на кремъка и тетивата на лъка успяха да изкарат искра и да запалят огън. Отрязаха още дърва и стъбла и ги струпаха в кръг. Откъм мястото на изоставената колесница ечаха смразяващи кръвта звуци.
— Два прекрасни коня — прошепна Амеротке, от правил поглед в мрака.
— Нямахме избор, господарю — каза Мареб и протегна ръце към огъня. — Хатор беше отровен, а Изида куцаше. За тях беше по-добре да умрат бързо, отколкото да бъдат разкъсани от лешоядите и хиените…
— Кога, мислиш, са дали отрова на Хатор? — попита Амеротке.
— Вероятно малко преди да тръгнем. Колко добре са планирали всичко: самотна колесница насред нощната пустиня…
В тъмнината някъде по-наблизо се чу гърленото ръмжене на лъв. Амеротке скочи на крака. Забеляза няколко черни сенки, които се движеха зад храстите, а отблясъците на огъня от време на време се отразяваха в чифт кехлибарени очи.