Амеротке се беше излегнал в прохладната градина на царския дворец. Отпиваше от чашата вино в ръката си и се оглеждаше доволно. От едната му страна седеше Сененмут, а от другата — божествената Хатусу.
— Доста по-различно място за почивка от снощи, а? — пошегува се везирът и хвърли бърз поглед на Хатусу. Тази вечер настроението й беше различно. Изглеждаше възможно най-царствена, с бяла ленена роба, златни сандали, извезани със сребро, и наметка, обшита с драгоценни камъни. Косата й беше вързана с лента във формата на змия с раззината уста. Лицето й беше изкусно гримирало, а пръстите и китките й — покрити с пръстени.
Бойният ескадрон, който ги бе спасил, придружи Амеротке и Мареб до града. По заповед на Хатусу съдията незабавно трябваше да се яви в Дома на милион години. Слугите в двореца се погрижиха за всичко, от което Амеротке се нуждаеше след кошмарната нощ на открито. Изкъпаха го, масажираха тялото му, намазаха го с целебни мехлеми и ароматни мазила. Облякоха го в чисти дрехи, а царицата му връчи малък златен картуш, инкрустирай с перли — като личен подарък. Но веднага щом слугите излязоха и вратата се затвори след тях, Хатусу свали маската си и под нея се показа лице, изкривено от ярост. Ходеше напред-назад, риташе мебелите и сипеше ругатни, които Амеротке последно бе чувал във войнишките казарми. Дори си позволи пред съдията да удари Сененмут.
— Трябваше да го предвидиш! Трябваше да изпратиш още колесници! — крещеше тя с почервеняло лице. — Непростима грешка! — погледна гневно и Амеротке: — Можеше да умреш. Тогава каква полза от теб? — едва сдържаше сълзите си. — Можеше да умреш, Амеротке, и тогава какво щях да правя? Кой щеше да ми казва истината? Кой щеше да ме гледа отвисоко и да се мръщи като по-голям брат? На кого щях да се доверявам? — после тропна с крак и цветисто сравни Тушрата с камилско лайно. Отиде до вратата, облегна се на нея и се обърна. — Ще им дам аз един мир! — закани се тя и размаха юмрук, от което последва силно дрънчене на гривни. — Ще изпратя военни ескадрони, хиляди колесници. Ще изгоря Оазиса на палмите. Ще го накарам да ми плати хиляди каруци злато. Да, ще включа и това в споразумението. Ще го унижа! Ще го накарам да дойде и да целува краката ми! Ще го оставя да стои на колене, докато гръбнакът му се прекърши. А онази кучка Уанеф ще изгоря на бавен огън! — Амеротке крадешком извърна глава към Сененмут, който спокойно гледаше как господарката му излива гнева си. Накрая тя се успокои и седна на тапицирания си трон, но продължи още известно време да диша на пресекулки. — И сега какво ще правим?
— Какви доказателства имаме? — делово попита Сененмут.
Амеротке повтори същото, което бе казал и на Мареб. Царицата и везирът го изслушаха.
— Прав си — призна тя, — ако обвиним Тушрата, с какво ще го докажем? Кобилата може да е умряла и от естествена смърт. Не мога да си отмъстя на митанийците, но на онези лъвове ще им дам да разберат как се напада царски пратеник! Ще организирам лов, ще насъскам кучетата срещу тях! Ще ги накарам да почувстват гнева на фараона! — тя стана, приближи се до Амеротке и го целуна. Той се смути и й се поклони. — Знам, че нямаш търпение да видиш съпругата си Норфрет, но се налага още утре с теб, Сененмут и още няколко от доверените ми телохранители да идем в Долината на царете и да извадим саркофага на Бения от гробницата на баща ми. Тушрата иска да му бъде върната любимата му сестра, така че ще си я получи в знак на приятелство. Потегляме тайно призори. Гробницата на баща ми е скрита добре.
Амеротке кимна. Цяла Тива знаеше историята, как войнственият Тутмос I си избрал великолепно място, скрито в Долината на царете, и решил да бъде погребан там. Наел най-добрия майстор строител Инени, отвел стотици военнопленници, слуги и осъдени престъпници на избраното място и пратил войска да ги охранява. Никой от работниците не се завърнал. Когато Тутмос починал, само неколцина довереници съпроводили тялото му до царската гробница. Строителят Инени бил много горд, хвалел се, че никой не бил виждал, не бил чувал и дори не можел да си представи къде е погребан фараонът.
— А защо всъщност Тушрата толкова иска саркофага? — този въпрос отдавна глождеше съдията.
Хатусу отговори толкова тихо, че Амеротке едвам я чу.
— Заради слуховете… За първи път ги чух още като дете. Разправят, че баща ми е бил лудо влюбен в Бения. В пристъп на ревност, когато разбрал за връзката й с един от придворните, я удушил. Други пък твърдят, че митанийката била погребана жива… — Хатусу замълча. — Може би Тушрата просто иска да открие истината. Утре ще разберем…