Съпругата и синовете му се хвърлиха да го целуват и прегръщат, отрупаха го с въпроси, надпреварваха се да му прислужват. Амеротке изпрати Шуфой в храма да проучи някои неща и се оттегли с Норфрет в спалнята. Тя приложи всички женски хитрости и умения, за да научи повече подробности, но Амеротке умело успя да отклони въпросите й. Тя престана да настоява, но съдията знаеше, че това е привидно и че няма току-така да се откаже. Засега обаче тя го остави да си почива и слезе долу да се разправя с управителя на имението по някакви битови въпроси. Момчетата бяха залисани в двора, където дърводелецът им помагаше да си направят малка колесница.
И сега Амеротке, изкъпан и пременен, седеше на покрива и се наслаждаваше на приятния бриз. Хрумна му да запише всичко, което бе научил досега по случаите в храма на Анубис. Придърпа към себе си масичката от бряст, подготви блокче туш и разгъна свитък чист папирус. Толкова се беше залисал, че не усети кога бе притъмняло. Остави перото и извади ръкописа на Синухе от кожената торба. Интересуваха го по-конкретно разказите на Синухе за различните племена, които живееха в джунглите далеч на юг от праговете на Нил. Пътешественика бе роден разказвач с огромни знания. Повечето подобни ръкописи описваха по-скоро измислици, отколкото реални събития, но разказите на Синухе звучаха съвсем истински. Той посочваше и най-малки подробности, а там, където думите не стигаха, прилагаше собственоръчни рисунки. За пореден път Амеротке изчете пасажа за нубийските джуджета, за обичаите им и за начина им на ловуване.
— Сега разбирам защо толкова хора са искали да купят това… — промърмори той на себе си.
После остави ръкописа и се залови пак с писане. След известно време Шуфой се качи по стълбите към покрива. Имаше покрусен вид. Не беше успял да изпълни заръките на господаря си.
— Не можах да открия Пренхое и Асурал — подхвана жаловито той, — но казах какво да им предадат. Отидох в храма на Анубис и внимателно подпитах слугите туй-онуй. Разговарях и с жреца, когото Немрат е сменил след дневното бдение. Каза, че било възможно, но малко вероятно някой да се е вмъкнал в параклиса. Не мислел, че е станало така. Същото се отнасяло и за възможността Уени да се е бил скрил в някоя от нишите. Едва ли Немрат е нямало да го усети, все е щял да долови я дишането, я по мръдването му…
Амеротке се отпусна на стола си.
— Същото си помислих и аз. Значи Уанеф лъже!
— Видях я с другите двама в храма — съобщи Шуфой. — Хунро и Менсу са начумерени както обикновено, но тя изглеждаше като котка, която току-що е уловила мишка. Спря ме и ме заговори — мен, слугата, безносия, джуджето! Попита как си, и рече, че на идване към Тива минали покрай останките на някаква колесница, а малко по-нататък имало хълм с обгорени храсти… За какво ми говореше?
— Няма значение — Амеротке сложи пръсти върху устните на дребосъка, защото чу леките стъпки на Норфрет по стълбите.
— Нещо тайно ли си говорите? — тя наведе глава предизвикателно и погледна съпруга си. — Извинете, че ви прекъснах… — в гласа й прозвуча нотка на обида. — Просто дойдох тук да ти кажа за съобщението, което ти изпратих…
— Какво съобщение? — попита Амеротке.
— Опитах се да му кажа — оправда се Шуфой, — но както обикновено великият съдия беше прекалено зает, за да ме изслуша…
— Кажи ми сега!
— Става въпрос за убийството на жреца, който е пазел Славата на Анубис — Норфрет се приближи и седна до Шуфой. — Ти каза, че вратата е била заключена, а ключът си е бил на врата на жертвата, нали? — Амеротке кимна и съпругата му продължи, като потупа синята връв около врата си: — Вчера взех един ключ отдолу, мислейки, че е ключът за ковчежето в спалнята ни. Бях сигурна, че е това е ключът, защото съм го използвала неведнъж и дваж. Само че този път бях взела друг ключ. Много бях ядосана. Наложи се да се върна долу и да го сменя… — Амеротке я гледаше озадачен. Тя се засмя: — Същото е и в твоя случай. Откъде да знаем, че ключът, който е висял на гърдите на Немрат, е бил същият, с който се е отваряла вратата към светилището?